|
|
|
Могат ли променените улици, фасади, кафенета или оскъдните бележки, съхранили се в черния бележник, да възстановят едно минало, придобило с времето необикновена важност? На фона на един интровертен и ониричен Париж Жан, алтер его на автора, тръгва по стъпките на влюбения в Дани стеснителен студент, какъвто е бил през 60-те години на миналия век. Но коя е Дани? Какво се е случило с нея? И постепенно се разгръща разследване, по-скоро психологическо и поетично, отколкото полицейско, на една загадъчна история, таяща тежка тайна. В Нощна трева Патрик Модиано е на върха на своя талант. Великолепен, вълнуващ, владеещ до ... |
|
|
Луда трева е една от най-пленителните и омайни истории на Йордан Радичков. В нея старият Лазар си спомня за отминалите събития в родното си село и всяко от тях е свързано с лабиринтите на лудата трева. Докато се лута из спомените си, Лазар сякаш се лута из тези потайни кътчета на природата, в които може и да е стъпвал някога. Но ако тези спомени са изпълнени с невъзможни видения и халюцинации и той си ги спомня, означава ли това, че може би Лазар никога не е напуснал пространството на границата между отсамния и отвъдния свят? Заедно с Луда трева в книгата ще откриете и малко известните текстове на автора По водата и ... |
|
|
Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман. Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен ... |
|
|
"Какво е нужно, за да се направи добра проза? Със сигурност мъдростта на опита. С усъвършенстването на занаята. Но има още нещо - ненакърнимата свежест на чувството. Денка Илиева е запазила всичко това в себе си, запазила се е за голямата проза, запазила е и нас - от вечните ни страхове. Ето го животът - истинският! И ние нищо друго не можем да сторим, освен да го приемем без колебание, да го благословим и да му се радваме. Нейното писане, нейното вълшебстване, ако щете, е толкова леко, че текстът тече като бърза вода. Разбира се, това може да ни подлъже и ние да преминем през книгата лекокрило, без мисъл - едно ... |
|
|
Ножицата на Tolsen е предназначена за обработване на тревни площи. Има остриета от SK5 стомана с тефлоново покритие за здравина и издръжливост с възможност за завъртане на 340°. Разполага с комфортни двукомпонентни дръжки със заключващ механизъм за повече безопасност. Ножицата е с обща дължина 34 cm. ... |
|
|
|
|
|
Ножицата на Proline е предназначена за обработване на тревни площи и има закалени остриета със степен на твърдост 50 HRC. Изработени са от стомана, имат дължина 12.5 cm и могат да бъдат фиксирани в 3 позиции: хоризонтално, вертикално и наклонено. Ножицата е с обща дължина 34 cm. ... |
|
|
Ножицата на RAMP е предназначена за обработване на тревни площи и има въртяща се глава на 360° за работа на труднодостъпни места. Разполага с ключалка и ергономична дръжка, която намалява умората на ръката и китката и осигурява по-голям комфорт. ... |
|
|
За малките градинари, които мечтаят някой ден да използват всякакви истински машини и инструменти в градината, от "Klein" са създали реалистичен детски тример-играчка по лиценз на "Bosch". Но за разлика от истинския тример, играчката е напълно безопасна за малките градинари. В долната си част играчката има подвижно колело, благодарение на което детето може да я бута напред по гладки повърхности. Височината на детската играчка е 57 cm и е съобразена с ръста на малките градинари. Децата могат да играят с тримера в градината, двора, дори вътре в стаята, както и да го комбинират с други детски градински ... |
|
|
|
|
|
"...Приближих я. Жената беше стара, стара... Наметната с нещо като протрит чул... Като купчина на пътя до голям камък беше тая жена. Отдалеч не личи, че е човек на пътя. Една китка росни лилави маргарити имаше в скута си. – На вземи това - и ми подаде цветенцата. – Като стигнеш там, шъ легнеш с главата си върху им. Ей натам 'шъ вървиш. Само направо. Покрай кривите брястове. Вървиш, вървиш, не спираш. Шъ дойде пред тебе скала. Там извира вода. Ей на, така изведнъжка. Пий малко и съ не избърсвай. Скрито е. Не съ вижда веднага това дето търсиш. Има вляво черен смърч после едни струпани обли камъни, от вода въргаляни. ... |
