Откакто се помни, Сибил ван Антверп пише писма и понякога имейли на своите близки, на приятелите и съседите си, на любими писатели и напълно непознати хора, за да осмисли живота и мястото си в него. Малко по малко пред нас като вълшебен пъзел изниква нелеката съдба на тази жена, която накрая имаме чувството, че сме познавали винаги. Пригответе се да се посмеете, да поплачете и да се замислите над важните неща по пътя ни – както става винаги благодарение на голямата литература. Тази книга е като нежна прегръдка, като свеж повей в зноен ден, като добра дума за онези, които се нуждаят от подкрепа. Изпълнен с мъдростта, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Магии, загадки и необикновени приключения. ... Стюарт Хортън е на десет години, но е дребен на ръст и изглежда осемгодишен. На всичкото отгоре името му (прочетено бързо) звучи като Шортън - тоест "къс", "смален". Е, кажете ми кой здравомислещ родител кръщава детето си така?! Не стига това, ами баща му най-неочаквано решава да се преместят в малко градче, на малка уличка, в малка къща, където Стюарт ще има не малко, ами никакви познати, та какво остава за приятели - и това ми било само една "малка промяна"! Ама като си малък, пита ли те някой... Но още пристигнал - непристигнал Стюарт попада ... |
|
|
Don't laugh. He's dangerous. ... Fidge is having a bad week. She's been flung into a bizarre world alongside three companions: two are deeply weird and the third is her awful cousin Graham. She has to solve a series of nearly impossible clues, defeat a dictator who can't pronounce the letter "r" and deal with three thousand Wimbley Woos (yes, you read that sentence correctly). And the whole situation - the whole entire thing - is her fault. "What a book." Katherine Rundell "A classic in the making." The Times "A Riotously Funny Adventure Tale." Observer ... |
|
|
Любими задачи и игри. Разнообразните игри в тези книги ще подпомогнат подготовката на децата за училище. Включените задачи тренират умението на децата да задържат вниманието си, да запомнят и да наблюдават, развиват речта и основни мисловни процеси, усъвършенстват фината моторика на ръката и подготвят за писане, подпомагат усвояването на броенето и дават нови знания за заобикалящия свят. В горната част на страниците е изрязан отвор под формата на дръжка за по-удобно пренасяне. Тя е част от поредицата Книга за игра и учене на издателство Фют. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, ... |
|
|
What would you give for the chance to live again? ... Who am I? What am I? When am I? Laura can't remember who she is. But the rest of the world knows. Because Laura is famous - a dying girl who was frozen until she could be cured. A real-life Sleeping Beauty. But what happens when you wake up one day and the world has moved on forty years? Could you build a new life - while solving the mystery of what happened to the old one? A darkly twisted thriller plunging a pre-tech girl into a futuristic world. ... |
|
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
"Флъш" е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си "Вълните" (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички - "Флъш" се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка. Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото колкото могла по-бързо и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня. ... |
