"Иде часът" започва с прочитането на предсмъртно писмо, което има опустошителни последствия за Хари и Ема Клифтън, Джайлс Барингтън и лейди Вирджиния. Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка? Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания. Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на "Фартингс Банк" и работохолик, чийто личен живот ... |
|
|
"Той бе човек" започва с изстрел, но кой е дръпнал спусъка, кой остава жив и кой умира? В Уайтхол Джайлс Барингтън научава истината за жена си Карин от секретаря на кабинета. Шпионин ли е тя, или пешка в една по-голяма игра? Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа. Себастиан Клифтън става председател на борда на "Фартингс Кауфман". Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта - Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства "Слейд". Междувременно лейди Вирджиния се кани да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
|
|
|
В книжката ще намерите пет приказки, който ще ви изненадат и развеселят, илюстрирани от Радостина Пенева: Гарванът Атанас Лилаво цвете Принц Роналдо Таралежът Валери Щастливото джудже "...Човечето се погледнало в извора и видяло, че се е превърнало в джудже. То имало симпатично грубовато лице с розови бузи, гъста брада и рунтави вежди, под които надничали топли кафяви очи. Тялото му било силно и мускулесто, каквито обикновено са джуджетата. Обичта и красотата развалили злата магия. Човечето заживяло щастливо с другите джуджета и когато го питали за името му, то отговаряло: "Казвам се Феликс, аз съм ... |
|
|
Тончо Василев Симеонов е роден на 8 август 1932 година в село Каменец, Плевенски окръг. Израства в семейството на ковач. Завършва учителски институт в Плевен, а след това и българска филология в СУ "Св. Климент Охрид". Работи като учител. Пътят му към София минава през СМК "Кремиковци". Повече от 20 години е редактор и главен редактор в Българска национална телевизия. Участва в създаването на десетки документални, научо-популярни и документално-публицистични филми. Публикува стихове в списанията "Славейче", "Дружинка" и "Пламъче", на детските страници на вестниците " ... |
|
|
Една грохнала старица с дълъг нос отива на пазара за зеленчуци и започва да рови из стоката с възгласите: "Не става!" Малкият Якоб ѝ казва да се маха с мръсните си ръце, но след като бабката купува цял кош зеле, е принуден да го занесе в дома ѝ колкото да установи, че тя е зла вещица, която го е омагьосала. Рисунките на прочутата австрийска майсторка на илюстрацията Лизбет Цвергер, удостоена с най-престижната награда в детската литература - медала "Ханс-Кристиан Андерсен", предават цялата магия, тайнство и драматизъм на класическата немска творба. Прочутият немски автор Вилхелм Хауф ( ... |
|
|
"Флъш" е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си "Вълните" (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички - "Флъш" се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка. Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
|
Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото колкото могла по-бързо и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня. ... |
