Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Трябва да се помириш с миналото си. Бъдещето ти зависи от това... Животът на Ерика Блеър, успешен брокер от Ню Йорк, се преобръща напълно, когато по-малката ѝ дъщеря, Кристен, загива във влакова катастрофа. След трагедията Ерика се разкъсва от вина, защото не е закарала момичетата до колежа, а другата ѝ дъщеря - Ани, вярва, че е станала грешка и че сестра ѝ е все още жива. Самообвинението и отрицанието ги отчуждават една от друга и всяка остава сама в собственото си нещастие. Скоро Ерика получава мистериозен, анонимен имейл: "Открий липсващото парче". Тези думи я карат да се завърне на остров ... |
|
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
|
"Владислав Тиков е написал роман за любовта. И по-точно - за трудния и болезнен път към истинската любов. Неговите герои са съвременни хора, които живеят в позната среда, и все пак внушенията на разказа имат притчов характер. Една модерна притча за раздялата с безотговорната младост, за бавното съзряване и за старостта като просветление, постигнато с цената на много грешки." Проф. Милена Кирова "Как е възможна любовта, след като винаги е възможно да срещнеш друга? Как да живеем с желанията си, след като, щом се окажат невъзможни, те не угасват, а гноят отвътре като самоунищожителна жажда? Главният герой ... |
|
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
|
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
|
Владислав Христов е автор на книгите "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), "Обратно броене" (поезия, 2016), "Продължаваме напред" (публицистика, 2017), "Germanii" (поезия, немско издание, 2018), "Комореби" (поезия, 2019). Текстовете в книгата са писани в периода 1998 - 2018 г."Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на ... |
|
|
"В тази морска книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот." Палми Ранчев Владислав Христов е роден през 1976 година в град Шумен. От 2018 година ... |
|
|
20-те години на XX век в една измислена страна на Балканите. Голямата война е приключила, оставяйки след себе си разруха, взривоопасно социално напрежение и политическа радикализация; създадена е анархо-терористичната организация Оръдия на хаоса; след преврат е установена военна диктатура, подготвя се атентат... Написан в жанра алтернативна история, романът целенасочено пренарежда историческия ход на времето, прекроява геополитическия контекст, преобразува събитията и измисля действащи лица. Така в опита си да създаде една възможна дистопия в миналото той подрива пропагандно втълпените клишета. Изобретателен, гротескно- ... |
|
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
|
100 години юбилейно издание. ... На 16 април 1925 г. мощен взрив разтърсва столичната църква Св. Неделя, отнемайки живота на над 150 души и ранявайки още 500. Извършен от Военната организация на Българската комунистическа партия, атентатът остава най-кървавият терористичен акт в българската история и се превръща в трагичен символ на дълбокото политическо разединение, обхванало страната през 20-те години на XX век. Настоящият албум съдържа 140 редки фотографии и факсимилета, които разкриват политическата обстановка във времето преди атентата, ситуацията в неговото навечерие и последиците след това. На страниците му са ... |
|
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
