Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
|
За тях говореха и продължават да говорят какво ли не, наричаха ги и ги наричат какви ли не. Още с първите дни на своето създаване те са неудобни както за политици, така и за престъпници. Всеки иска да ги употреби според своите представи и според своите интереси. Злоради пишман журналисти и доносници и днес изливат своята отрова върху тях и се опитват на техен гръб да натрупат слава и пари. Затворени зад високите огради на Враня, те възбуждаха и продължават да възбуждат въображението на всеки лаик и на всеки предател. За тях се създаваха и продължават да се създават митове. И днес сред широката общественост в България за ... |
|
|
"B този сборник от два тома съм се постарал да припомня на читателя един отдавна забравен въпрос, съзнателно игнориран от академичната ни наука в годините след Първата световна война като резултат от всеобщата пораженческа апатия, обхванала от тогава до ден днешен българското общество. И този въпрос е свързан със съдбата и сърбизацията на моравските и тимошките българи, обитавали историческите области Моравско и Тимошко. Моравско обхваща долината на р. Българска Морава и Голяма (Велика) Морава с притока ѝ Ресава, а Тимошко обхваща долините на реките Бели и Черни Тимок. Днес тези области са части от Сърбия и ... |
|
|
1910 година. София е столица от 31 години. Населението и е 103 хиляди души. 1926 година. Столичното население е 213 хиляди души - 10 хиляди нови столичани за 16 години. През последните 6 от тях градът нараства с повече от 25 души средно всеки ден, с около 800 души на месец. Как живеят те? Как тези хора, които София превръща в простолюдие, намират своето място в социалното пространство и в моралния ред на града? И защо заговарят на тарикатски? Отговор на тези въпроси търси и книгата, и този весел колаж, направен от Вероника Димитрова. Тя избра първия слон за софийския зоопарк, впрегнат да изоре землището на двореца ... |
|
|
Изследване и източници за западното българско население през XV-XIX век. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Проф. Анастас Тодоров Иширков (1868 - 1937) е известен български географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския Университет, академик в БАН, основоположник на географската наука в България, 17-ти ректор на Софийския университет, три пъти декан на Историко-филологическия факултет на СУ, основател и председател на Българското географско дружество. Автор е на 30 книги, от които 11 издадени на ... |
|
|
"В този сборник от два тома съм се постарал да припомня на читателя един отдавна забравен въпрос, съзнателно игнориран от академичната ни наука в годините след Първата световна война като резултат от всеобщата пораженческа апатия, обхванала от тогава до ден днешен българското общество. И този въпрос е свързан със съдбата и сърбизацията на моравските и тимошките българи, обитавали историческите области Моравско и Тимошко. Моравско обхваща долината на р. Българска Морава и Голяма (Велика) Морава с притока ѝ Ресава, а Тимошко обхваща долините на реките Бели и Черни Тимок. Днес тези области са части от Сърбия и ... |
|
|
Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш книгата на един изключителен български учен и родолюбец, проф. Анастас Иширков на тема, която и днес, за съжаление е малко позната на българския читател. Кратки сведени за автора са даден в глава 13, в края на тази книга. Според именника на българските владетели, държава с име България от лявата страна на Дунава съществува 515 години преди княз Аспарух да пресече Дунава, т.е. от около 165 г., а според анонимен български източник от около 130 г. Това е народ изселил се доброволно или принудително от Балканите, чиято история е ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Българите в Западните покрайнини са част от нас. Плът от българската плът, кръв от българската кръв, те носят в сърцата си българския дух, ценностите и копнежите български. Налага се да го кажа - носят ги по-достойно от нас, свободните българи. Носят ги с онова достойнство, което може да се роди само от липсите и страданията, което се крепи на отстояването: въпреки насилието, въпреки всички форми на натиск, въпреки всичко. Те не са емигранти, не са напуснали родината си по своя воля. Оказали са се откъснати от нея, захвърлени в чужда и враждебна среда. Търсили са свободата си - със слово, с непримиримост, понякога и с ... |
|
|
Днес сме свидетели на коренна промяна на позицията на американската администрация по македонския въпрос. Може би причините са от геополитически характер, а нищо чудно тя да се дължи и на некомпетентността на вашингтонските чиновници, но за пръв път американската администрация не е в час, заставайки на позицията на македонизма, една ретроградна доктрина отричаща българския характер на населението в хилядолетни български територии. Позицията на днешната американска администрация по нищо не се различава от решенията на Комунистическия интернационал от началото на 1934 г., опитал се да наложи по командно-административен път ... |
|
|
В настоящия труд на д-р Живко Войников са засегнати всички аспекти на сръбско-българското противопоставяне: етническата граница между двата народа, различията в културата и езика, въоръжените конфликти и дипломацията, идеите за Велика Сърбия, Югославия и македонска нация, особеностите на националния характер на сърби и българи. Написаното представлява всеобхватно и задълбочено изследване на сръбско-българския антагонизъм, започнал преди възстановяването на българската държава през 1878 година и продължаващ до ден днешен."Синко, ако избухне война и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари по българите, няма да ... |
