Брайс и Хънт се опитват да се върнат към нормалния живот след спасяването на Лунатион. Това, от което се нуждаят, е да забавят темпото и да помислят за бъдещето. Плановете им обаче се объркват. Макар че астерите спазват думата си и стоят настрана, проблемите следват Брайс и Хънт по петите. Силата, с която разполагат бунтовниците, става заплаха за властта на управляващите. Брайс, Хънт и техните приятели са въвлечени в схемите на опозицията. Изборът, пред който се изправят, е очевиден: да затворят очите си, докато другите страдат, или да се борят за онова, което е правилно. А Брайс и Хънт никога не са обичали да стоят ... |
|
|
"Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете ѝ са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват. Не бих ги определил с клишето "тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси" - защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия. Поезията на Данка се чете и възприема бавно, на глътки. Не препускайте през тази книжка. Обхождайте я както се обхожда подножието на връх - внимателно, будно и умно - защото онази тясна и единствена пътека нагоре е скрита между редовете и ... |
|
|
Bryce Quinlan and Hunt Athalar have made a pact. As they process the events of the Spring they will keep things... platonic... until the Solstice. But can they resist when the crackling tension between them is enough to set the whole of Crescent City aflame? And they are not out of danger yet. Dragged into a rebel movement they want no part of, Bryce, Hunt and their friends find themselves pitted against the terrifying Asteri - whose notice they must avoid at all costs. But as they learn more about the rebel cause, they face a choice: stay silent while others are oppressed, or fight. And they've never been very good ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Тази богато илюстрирана колекция от вълнуващо написани истории за митовете и легендите на Китай включва разкази от древни китайски текстове за сътворяването на света и за появата на човешкия род. В центъра на тези истории е впечатляваща галерия от героични фигури: тук са Нюуа - богинята майка, измайсторила човеците от глина, Шъннун - създателят на земеделието и на лечението с билки, а също и Цан Дзие, който създал писмеността, както и Великия Ю, победил потопа. Тези герои са заобиколени от множество божества, безсмъртни вълшебници, чудовища и демони, които в някои случаи изглеждат доста гротескно, като божеството Сю - ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
|
"Представените игри, сред които и лично разработени от авторите, са едни от най-често използваните в тяхната педагогическата дейност като основно средство за развиване на двигателните качества сила, бързина, издръжливост, ловкост, координационни способности и не на последно място възпитаване в дух на другарство, взаимопомощ и колективизъм, точност, организираност, отговорност, борбеност и т.н. Предложените в книгата забавни и подвижни игри могат да намерят място не само в часовете по физическо възпитание, но и в извънкласната дейност при излети, туристически походи, тренировъчни занимания по различни видове спорт, ... |
|
|
"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом". Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ... |
|
|
Сонети и триолети. ... "Големият поет не спи! Дори когато сънят затваря очите му, Бог или божествената муза му нашепва стихове, които записва в полусън, за да ги изрече на сутринта с мощен глас и да събуди всички спящи в мъглата на вездесъщата медийна лъжа. Големият поет никога не остава безучастен към големите изпитания и страшните страдания на човека, общността или народа, подложен на изтребление и геноцид. Истински големият поет издига своя глас като неръкотворен и непобедим меч над агресорите и потисниците, за да ги дамгоса завинаги и отлъчи от цивилизования свят! Истински големият поет изплаква най-горчивия си ... |
|
|
Мрак се спуска... Зло се надига... Но докато има и един Драконов ездач, надеждата няма да умре. Всички вярват, че Ерагон е последният Драконов ездач - единственият, който може да се опълчи на злия владетел на Империята - Галбаторикс. След победата му над Сянката никой не се съмнява, че той е герой, който трябва да се превърне във водач на бунта. Никой освен самия Ерагон... Несигурен в собствените си умения, защото никога не е преминавал истинско обучение, Ерагон смята, че успехите му се дължат на чист късмет и на невероятния му дракон Сапфира. Ето защо той поема към страната на елфите, където ще се научи да използва меч ... |
|
|
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда ... |
|
|
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка или поне така е според легендата. ... |
