В края на XIX и началото на XX век престъпления като проституция, трафик на жени, контрабанда и фалшификация са определени като социални злини, разрушаващи отвътре държавата и обществото. Изследването проследява проблемите и промените в българското законодателство от началото на модерната българска държава до преврата на 8 срещу 9 септември 1944 г., свързани с този вид престъпления, станали част от международните договорености през междувоенния период, когато светът поставя основите на законодателната превенция срещу организираната престъпност и социалните злини. Книгата е втора част от по-мащабен изследователски проект, ... |
|
От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на световния конфликт и въведените от ОН ограничителни регламенти за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи алкалоиден глад. Между 1919 и 1944 г. българската държава също е въвлечена от нейни и чужди граждани в международната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. Изследването има за цел да проследи ... |
|
Кемалистката пропаганда в България през междувоенния период, и по-специално тази част, която се отнася до изселването на турското население от страната през 30-те години на миналия век, продължава да бъде недостатъчно позната в своята същина. Въпреки множеството текстове в българската историография, посветени на периода, за тези събития се говори бегло и в съвсем обобщен вид. Изселническият процес е първият от началото на самостоятелното съществуване на Българската държава, планиран и контролиран политически от България и Турция, при това на основата на двустранен договор. Сложните и неразрешени проблеми в ... |
|
Изданието обхваща изследвания върху историческите процеси на България, Балканите и света в периода от средновековие до наши дни. Националната самоличност на балканските народи, християнската paideia, политиката на БКП, константинополските църкви, ВМРО са само част от изследваните теми. Сред авторите са Лъчезар Стоянов, Цветана Чолова, Зарко Ждраков, Цветана Георгиева, Станислав Станев, Пламен Цветков, Румен Генов, Живко Лефтеров, Димитър Гюдуров и др. ... |