Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в Обичам те!, думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня за онова, ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка. Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога....Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени у природата, над неочакваните случки в живота. В ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
|
Вяра имам съдържа три части: поезия, кратки отговори на често задавани психологически въпроси, публикувани в различни издания за периода 2003 - 2006 г., както и обширно описание на три големи, най-често срещани терапевтични случаи: депресия, страхова невроза и анорексия. Героите са събирателни образи. Финалната глава е разказ на откъси от задължителната лична терапия на Мадлен Алгафари, водена в Швейцария, в периода на специализацията ѝ по аналитична психотерапия."...гледах един филм за мравките. Не знаех, че те можели да виждат само на тридесет сантиметра. Представяте ли си, колко те не знаят за света, в ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
Тиха аз, гласна обич е изповед - пътуване по нишките на душата, където всяко чувство намира своя глас. Всяка дума е преживяна, всяко стихотворение - дъх, роден от сърцето, който трепти между спомена и мечтата. Стиховете тук са неизричан шепот - нежни, откровени, раними. В тях се преплитат светлина и сянка, любов и тъга, минало и вечност. Всяка строфа е пулс, всеки стих - докосване. Между редовете ще откриете крехкост и сила, болка и утеха, смисъл и покой. Ще усетите аромата на спомена, топлината на близостта и светлината на надеждата, която се ражда дори от най-тихата болка. Тази книга е за онова, което не се казва, а се ... |
|
|
Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала. И Руте бяга - от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение. И дори когато се опитва да започне ... |
|
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
