Ана Фройд. Във Виена тя среща любовта, в Лондон - своята мечта. Тя е самотно момиче и става най-добрата детска психоаналитичка на своето време. Виена, 1923 година. Ана е в небесата от щастие, тъй като баща ѝ е разрешил да отвори собствен кабинет под покрива на семейния им дом. А бащата - световноизвестният психоаналитик Зигмунд Фройд - е не само пример в професията за най-малката си дъщеря, но и, с авторитаризма си, пречка в нейното развитие. Младата жена, тръгнала по пътя на психоанализата, се интересува от детската душевност, от страховете и проблемите на малките хора. Но великият, всепризнатият Фройд гледа на ... |
|
|
Специалните отношения баща-дъщеря. ... "Момичето на татко" е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той. Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща и стигат чак до смъртта на родителя. Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля - а именно да помогне на ... |
|
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
|
Брус Лий е културна икона, известен по цял свят със своите бойни изкуства и филмово наследство. Той е феноменален представител на човешкия вид в много отношения - интелигентен, креативен, ерудиран, опитен, мотивиран. Със своите дълбоко фисолофски мисли още в ранна възраст той научава, че бойните изкуства са много повече от физически упражнения - те са подходяща метафора за пълноценно реализиран живот. В книгата Бъди вода, приятелю: Учението на Брус Лий дъщерята на Брус Лий - Шанън Лий, споделя същността на учението на баща си и показва как то може да служи като инструмент за личностно израстване и самоактуализиране. ... |
|
|
Омир от предградията е съвременна сръбска поезия, която е интересна и приятна за четене. Драган Йованович Данилов е роден на 07.11.1960 г. в гр. Пожега, Сърбия. Той е сръбски поет, също и автор на есета, проза, два романа, както и художествена критика. Работил е като директор на Градската библиотека и Градската галерия в Пожега. Негови поетични книги са Еленче в градината (хайку), Енигмите на нощта, Пентаграм на сърцето Къщата на музиката на Бах, Жив пергамент, Европа под сняг, Дълбока тишина, Концерт за никого и други. Носител на множество награди, между които: Бранкова награда, наградите Бранко Милкович и Меша ... |
|
|
Все още секси - след всичките тези години? Какво се случва в спалнята ни, когато вече не сме толкова млади? „Под завивките на средната възраст“ предлага забавен, откровен и непосредствен поглед към един от аспектите на остаряването, с който започват да се сблъскват хората на средна възраст. Гейл Белски се е обърнала към известни писатели и редактори на списания, които споделят своите разнообразни и интимни интерпретации на живота под завивките след 40-ата година. Известната писателка Джаклин Мичард ни разказва за втория си брак с много по-млад мъж, а Камерън Страчър - за това как се е опитал да избяга от житейските ... |
|
|
(Не)верните вярвания за възпитанието. ... Не искаме да излезем от Матрицата, защото ще станем свободни. Ще се наложи да пораснем, ако излезем, или по-скоро обратното, ще се наложи да излезем, ако пораснем. А така няма да се грижат за нас. Свободата е най-голямата отговорност. Тя иска смелост и сила. А всъщност ние всички сме бебета с дефицит на грижа. Затова искаме да сме несвободни и слаби - за да си дополучим грижата. Вместо нея обаче получаваме менте-грижа, менте-свобода, менте-живот. А Матрицата се грижи да подменя истината със заблуди. Единствената възраст, в която имаме шанс да вкусим от истината, е детството. Но ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
Берлин, 1956 г. Най-студеният ден от цялата зима, ръцете на момичето са изцапани с въглища. Берлин, 1958 г. В същите тези ръце има една тайна или може би спомен - значка с три гравирани букви: ИКП. Берлин, 1961 г. Кръвта от сардините е останала от другата страна, защото стената е разделила града на две. Берлин, 1968 г. Мислил ли си какво означава да останеш тук завинаги? Берлин, 1971 г. Какво се взима за из път, когато бягаш, когато завръщането е невъзможно. Животът на Катя би могъл да бъде разказан по много начини, но острата и изящна проза на Ароа Морено Дуран ни го разкрива през призмата на историята, която има силата ... |
|
|
Основен мотив на книгата е нишката на съдбата, която предопределя изключително интересен живот изпълнен с превратности и приключения, които понякога изглеждат невероятни. Нишката на съдбата в моя живот е мемоарна книга за доц. д-р Иванка Кирова. Тя е автор на книгите Природосъобразен живот, Духовните тела в теб, Живях в Коми и други. Д-р Кирова също така е автор в рубриката Човекознание на вестника със статии За духовно и душевно здраве, Природосъобразен живот, За духа на българския народ. Доцент д-р Иванка Кирова, к.м.н. е пионер у нас в научната разработка, внедряването и популяризирането на направлението за ... |
