"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията. ... |
|
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон, – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
|
Ново издание на най-известния френскоезичен символистичен роман "Мъртвата Брюге" на Жорж Роденбах - за първи път с авторски фотографии. В българското издание са възпроизведени 35-те клишета на фотографско студио "Леви и Ньордейн", включени в оригиналното издание на "Марпон и Фламарион" в Париж през 1892 г. Така тя се превръща в първата публикувана художествена творба, илюстрирана с авторски фотографии. Действието на може би най-известния френскоезичен символистичен роман "Мъртвата Брюге" се разиграва сред декорите на старинния фламандски град, скован в мрачните води на каналите, ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
Емил и Маргьорит. Седят край камината и се гледат един друг. След известно време Емил вади от джоба бележник и написва нещо, откъсва страницата, сгъва я докато става съвсем мъничка, и я хвърля в скута на съпругата си. На листчето пише КОТАРАКЪТ. На това тя отвръща с листче, на което пише ПАПАГАЛЪТ. Дебнеха се взаимно. От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта… Емил се усмихна доволно. Не на нея. Не на огъня. На идеята, която му хрумна. Не бързаше да я реализира. Имаха време – и той, и тя. Цялото време до момента, в който един от тях не умре. Как да разберат кой ще си иде пръв? ... |
|
|
"Религията на моя син Доминик е омайна, безмерна, пълна с радост и ухания градина", казва един ден Нашият Господ на света Катерина, която ни привежда тези слова. Жорж Бернанос (1888 - 1948) е сред най-изтъкнатите френски автори на ХХ в. и един от най-големите съвременни християнски писатели. През 1929 г. той печели наградата "Фемина" за романа си "Радостта", а през 1936 г. - Голямата награда на Френската академия за романа "Дневникът на един селски свещеник", който Андре Малро определя като "една от най-добрите съвременни творби по своята дълбочина и сила". Впоследствие ... |
|
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
|
Приключенията на великата и красива певица Консуело продължават по-шеметни и по-вълнуващи от всякога в третата част на романа. В нея се влюбва император Фридрих Велики, заобикалят я знаменити личности като Волтер, граф Калиостро, Сен-Жермен, композитори, певци и певици. Сестрата на монарха тиранин Амели изповядва трагичната си любов към благородника Фон Тренк. Близостта между дамите кара подозрителния владетел да обвини Консуело в заговор и да я изпрати в зловещата крепост Шпандау, откъдето я извеждат Невидимите - всемогъщ таен орден, чиято цел е да унищожи стария свят и да създаде общество на свободата, равенството и ... |
|
|
"Естествено, като жена тя предпочиташе да рисува героини, а не герои; жените от цял свят трябва да облекат траур за нея, тъй като умря една от най-известните и най-прекрасните им представителки; отгоре на това почти небивала по ум и талант жена - име, което стана историческо, на което не е съдено да бъде забравено и да се излъчи от паметта на европейското човечество..." Из книгата Жорж Санд е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен по мъж баронеса Дюдеван. Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман - " ... |
