Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио."Това е непослушно зайче. Вижте наперените му мустачки, лапичките му и вирнатата му опашчица. А това е едно послушно и добро зайче. Мама му е дала морков. Непослушното зайче също иска морков. Но то не казва "моля", а просто си го взема!" Из книгата ... |
|
"Питър реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи. Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом. Господи Макгрегър вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Питър. Но Питър се измъкна от ръкавите на новото си жакетче и навреме избяга, като го остави до храста..." Из книжката ... |
|
11 истории в превод на Александър Шурбанов."Имаше едно време четири малки зайчета: Каламбик, Търкул, Пухчо и Питър. Те живееха с майка си в пясъчната рътлинка под корена на една много голяма ела. – Сега, милинките ми - рече една сутрин старата Майка Зайка, – можете да се разходите из полето или по пътеката, но не влизайте в градината на мистър Макгрегър. Там вашият баща претърпя злополука - мисис Макгрегър го сготви на яхния. – Хайде сега, бягайте, ама умната! Аз излизам. После старата Майка Зайка взе кошницата и чадъра си и търга през хората към хлебарницата. Там купи един черен хляб и пет кифлички със стафиди." ... |
|
Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои в поредните ѝ истории "Госпожица Мопет" и "Злобно зайче, добро зайче". Любовта към животинския свят и природата великобританската писателка Биатрикс Потър показвала и чрез рисуването, което също било нейна страст. Нейният най-известен герой и най-популярна книжка са свързани с приключенията на Зайчето Питър, което познават повечето малки деца. През годините ... |
|
"Отначало надолу с главата слезе Питър... После слезе и Бенджамин. Но за щастие, нямаше никакви последствия, защото паднаха на меко - градината беше засята със салати и беше добре прекопана. Ама че изпотъпкаха лехата и оставиха следите си по нея! Особено малкият Бенджамин, който беше обут с дървени обувки. След като се огледа, Бенджамин каза, че отначало трябва да върнат нещата на Питър. Не може цял живот да ходи, завит в носна кърпа..." Из книжката ... |
|
"Когато Питър се прибра вкъщи, майка му - госпожа Зайка, му прости, защото беше много радостна, че той си е намерил палтенцето и обувките. Пухкавелко и Питър сгънаха носната кърпичка, а старата госпожа Зайка наниза главите лук на една връв и ги окачи да висят от кухненския таван заедно с връзките билки и заешкия тютюн." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Най-напред той похапна марули и зелен фасул, а след това изяде и няколко репички. После, като му стана лошо, Питър тръгна да търси магданоз." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
This collection brings together in a single volume the four books that feature the famous young rabbit with the blue jacket and a penchant for mischief and disobedience: The Tale of Peter Rabbit, The Tale of Benjamin Bunny, The Tale of the Flopsy Bunnies and The Tale of Mr Tod. From Peter's early adventures in the kitchen garden of Mr McGregor to his late exploits in the rescue of his cousin Benjamin's baby bunnies, these stories show why Beatrix Potter remains one of the most beloved children's authors this country has ever produced. Contains 77 new colour illustrations and a glossary for young readers. ... |
|
"Казват, че ефектът от яденето на твърде много марули е "сънотворен". Никога не съм се чувствала сънлива след ядене на маруля, но аз не съм зайче. Марулите наистина имаха силен сънотворен ефект върху зайчетата Флопси. Когато порасна, зайчето Бенджамин се ожени за зайчето Флопси. Те имаха голямо семейство и бяха много неразумни и жизнерадостни. Не помня отделните имена на децата им. Обикновено бяха наричани зайчетата Флопси." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
Един ден лисичокът Тод заживя в гората в къща от съчки за ужас на семейството на стария господин Бенджамин Скокльо (бащата на зайчето Бенджамин, което порасна и стана важен господин). Отнякъде се появи и язовецът Томи, който открадна децата на порасналото вече зайче Питър. Двамата със своя братовчед Бенджамин започнаха да ги търсят. През това време в гората се случиха странни неща. Как свърши приказката - ще разберете сами. ... |
|
"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва. – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър. – За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали? – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти. – Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа? – В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест сладки ... |
|
Обичаният по цял свят герой Зайко Питър е палав и непокорен, докато един ден не си навлича беди, подгонен от свадливия господин Макгрегър - негов съсед. Избягвайки от градината му, след редица опасности, Питър се прибира в дома на Майка Зайка, която обича да го успокоява винаги с чай от лайка. Приказката е написана за петгодишния Ноел Мур, син на бившата гувернантка на Потър, Ани Картър Мур, през 1893 г. Историята е преработена от Потър през 1901 г., но е отпечатана в издание от Фредерик Уарн енд Ко след една година, през 1902 г. Книгата е превеждана на 36 езика и с 45 милиона продадени копия - една от най-продаваните ... |