"С оглед на новите икономически, политически и социални отношения, в края на деведесетте години на миналия век в наказателнопроцесуалната ни наука се оформиха, според мен, две научни школи, които условно ще нарека "Школата на Стефан Павлов" и "Еклектичната школа", което за науката е нещо нормално. Коя от двете школи дава по-добри граници за кохерентност на наказателнопроцесуалната система, за разкриване на обективната истина и за защита на правата и законните интереси на гражданите, за хомеостазиса на обществото и в крайна сметка за справедлив наказателен процес, както вече отбелязах, ще покаже ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Възкресение" се явява продължение на дебютния роман на автора "Тракийският код", но може да се чете и като самостоятелно произведение. Героите на книгата се залавят с разгадаването на един от най-мистичните древни ръкописи - Изумруденият скрижал. Текстът, за който се говори, че е написан от самия Тот или Хермес, през вековете се е превърнал в основа на алхимията и в някаква степен на цялата езотерична мисъл, а с разкодирането му се занимават тайни общества и изтъкнати учени и философи. Разкриването на тайните на Изумрудения скрижал започва от убийство и загадъчна технология, разработвана в България, ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
"Архаичният човек изгражда личната си идентичност въз основа на системата на социалните статуси, т. е. в рамките на социалната група, към която принадлежи по рождение. Дори когато епическият герой става цар, се оказва, че той е подхвърлено дете с царски произход. Аристократът демонстрира социалната си позиция чрез предметни и поведенчески знаци, добре познати и лесно дешифрирани от обществото. В архаичния социум богатството винаги е свързано с генеалогията, нещо повече – то зависи от нея. И това богатство служи не като капитал, а като предметен знак на славата. Славата, най-важната духовна категория на героичното ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
С романа си "Тракийският код" Владимир Сълов намира убедителна и увлекателна връзка между Древна Тракия, реални артефакти, намерени по нашите земи, различни светилища в България и символи по тях, с Древен Египет и времената, когато боговете, може би дошли от митичната Атлантида, са били все още сред нас. Героите на книгата са обикновени хора, въвлечени по волята на случайността в намирането на един артефакт и разкриването на загадките, които крие той. По пътя си те изследват светилища и находки, сблъскват се с коварни противници, участват в много приключения, за да открият неочаквани връзки във времето и ... |
