В "Клинико-морфологична риноларингология" са разгледани анатомията, патологията, клиничната симптоматика с диференциалната диагноза и лечението на почти всички познати досега болести в региона на носа, околоносните кухини, ларинкса и сателитните органи в шията и торакса. Терапията е разгледана в съвременен аспект, особено при морбидни единици, които се повлияват консервативно, докато при алтернативните болестни процеси, които се третират хирургически, са разгледани и принципите на оперативните интервенции. Клинико-морфологична риноларингология е универсално ръководство за всички оториноларинголози, което ще ... |
|
|
Книгата се препоръчва като основно ръководство по клинична отология. В него са изложени в систематизиран вид всички отологични проблеми, засягани в момента в подобни западноевропейски ръководства. Материалът е разпределен в две части. В първата са обхванати анатомията и физиологията на слухово-вестибуларния анализатор при подчертаване на съвременните теории на акустично-вестибуларните акцепции. При излагането на анатомичните особености е обърнато специално внимание на практическите трудности, които могат да възникнат при оперативните интервенции върху ухото. Втората част е посветена изцяло на заболяванията на ушите, ... |
|
|
Тридесет и осем текста пресичат изследователските полета на сценичното, визуалното и словесното изкуство, търсейки общ диалог; тридесет и осем текста подхващат вечния диалог между словото и образа, като се фокусират върху знаковите отношения между тях; тридесет и осем текста доказват, че днес никое знание не може да бъде затворено единствено в дисциплинарните си граници. ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Архаичният човек изгражда личната си идентичност въз основа на системата на социалните статуси, т. е. в рамките на социалната група, към която принадлежи по рождение. Дори когато епическият герой става цар, се оказва, че той е подхвърлено дете с царски произход. Аристократът демонстрира социалната си позиция чрез предметни и поведенчески знаци, добре познати и лесно дешифрирани от обществото. В архаичния социум богатството винаги е свързано с генеалогията, нещо повече – то зависи от нея. И това богатство служи не като капитал, а като предметен знак на славата. Славата, най-важната духовна категория на героичното ... |
|
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
