"Много от светците на Православната ни Църква принадлежат към лика на миряните. Светостта, не е привилегия и изключително достояние на монасите и свещениците, но е възможност за всеки християнин, който има правилна вяра, покаяние и воля за борба. В книгата се разказва за наши съвременници, пребиваващи в света, които продължават древната традиция на живот в Христа и с подвизите си ни въодушевяват да отхвърлим малодушието си, да пренебрегнем множеството справедливи оправдания и смело да следваме техния светъл пример. Вторият том на книгата съдържа 24 биографии на клирици и миряни, живели в периода от втората половина ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Карма... Както се оказа, това е невероятно наболяла тема, която непрекъснато се тиражира в неимоверно количество различни издания. Сега всички щандове са затрупани с литература за карма. Естествено хората се обръщат към тази литература, защото ги интересува: защо сме нещастни, макар че се стремим към щастие, защо ни преследват неудачи, защо, когато ни се иска да е колкото се може по-добре, излиза, както обикновено и т.н... Хората търсят отговор в книгите и буквално поглъщат подобна литература от щандовете... А каква е ползата? Ще кажем направо - ползата е много малка. Защо е толкова малка ползата от огромното количество ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
"For a person to write a book like this, he has to love art, passionately and selflessly, and to love, of course, the artist as well. The author possesses these qualities in full measure. But even with the love, enthusiasm, and admiration that permeate the entire book, it in no way amounts to a glorification, veneration, or canonization of Zlatyu Boyadzhiev’s image. Quite the opposite - the author has succeeded in keeping a necessary distance, allowing him the opportunity to combine an up-close and a distant view of the artist. He doesn’t carve a monument, he doesn’t paint an icon; rather, he presents a dynamic image, ... |
|
|
В световната музикална история композиторът Дмитрий Шостакович е сред най-знаменитите представители на ХХ в. Възхваляван и отричан приживе, той създава творчество, което и до днес се изпълнява на световните сцени. Уникалният му стил е особено ярък и завладяващ в неговите 15 симфонии. Първата програма представя Четвърта симфония - "Ероиката на Шостакович", както я определя музиковедът Иван Солертински. Творбата има трудна съдба. Композирана през 1935-36 г., с няколко неосъществени премиери, с изчезнала партитура, нейната премиера е едва през 1961 г. по запазени оркестрови щимове. Оттогава тя е изпълнявана ... |
|
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Третият диск от колекцията със симфониите на Шостакович представя Седма симфония "Ленинградска" - може би най-популярната творба на композитора. Създадена по време на страшната блокада на Ленинград, тя е, по думите на автора, "...историческа схватка... между разума и мракобесието, между културата и варварството, между светлината и тъмнината...". ... |
|
|
Младият виолончелист Александър Сомов представя Концерт за виолончело и оркестър № 1 в ми бемол мажор, оп. 107, Соната в ре минор за виолончело и пиано, оп. 40, Три пиеси от филма „Стършел” и Три пиеси от Балетна сюита. В записите участват пианистката Богдана Попова и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев. Избраните произведения са сред големите предизвикателства към всеки челист. Още повече, че първи изпълнители са такива големи имена като Мстислав Ростропович (на Концерта) и Виктор Кубацки (на Сонатата) - един от основателите на първия съветски струнен квартет „Страдивариус”. ... |
|
|
В петте диска от поредицата със симфониите на Дмитрий Шостакович са представени № 4, 7, 8, 11 и 13. В шестата програма добавяме още две - № 5 и № 6. Те са композирани в рамките на две години и се различават коренно по своята структура и образност. Петата симфония е написана за кратко време и според признание на Шостакович: "...може да се нарече лирико-героична симфония. Нейната основна идея е преживяванията на човека и неговият жизнеутвърждаващ оптимизъм...". Първоначалната идея за Симфония № 6 е да бъде създадено монументално произведение за солисти, хор и оркестър по творбата на Владимир Маяковски " ... |
|
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 8, Симфония No. 3 и No. 14. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... Завършвайки Третата си симфония, Дмитрий Шостакович пише: "Първомайската симфония е създадена през лятото на 1929 г. Симфонията е част от цикъл симфонични произведения. [...] Първата част от замисления цикъл е симфоничното посвещение "На Октомври", а втората част е "Първомайска симфония". Както "На Октомври", така и "Първомайска симфония" не са произведения от чисто програмен тип. Авторът е искал да предаде общия характер на тези празници. Ако "На ... |
|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 7, Симфония No. 9 и No. 10. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... В седмата програма добавяме още две симфонии - № 9 и № 10. Те, както и останалите, имат интересна история. През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, всички я очакват, но тя все още не е готова, даже първата част не е завършена. Вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ... |
