Сборникът Искам да ти разкажа нещо... е силно разширен вариант на дебютната книга на авторката Сузана Сливар, съдържащ много повече истории, включително еротика и за десерт няколко непретенциозни стихчета, създадени предимно в часовете по математика. Повече разкази Сузана Сливар пише като ученичка, някои от тях и в студентските си години. Сузана Сливар е българка с една немска баба по бащина линия. Завършва Немската гимназия в гр. София, където е родена, след което следва Българска филология в Софийския университет. На 21 години издава първата си книга Голямото надпищяване с моминското си име Хаджиниколова. От 2000-та ... |
|
|
От авторката на "Пчелата" - Оура Лов. ... Катастрофа... Любов! Романс... Но с кого? Човек или ангел? Забрава... Сън или реалност? Коя съм аз? Кой е той? Кои сме ние? Какво следва... "Това е новата приказка, която искам да ти разкажа. Не приемай нищо за истина, ако душата ти не откликва! Просто се забавлявай с историята, сглобена от парченца житейски случки в пъзела, който ти предлагам. Нека всеки вземе от книгата само онова, от което има нужда. И не забравяй, ти никога не си сам. Всичко, което те заобикаля, е плод на избора, който правиш във всяка житейска ситуация, и е уникално също като теб и пътя, който ... |
|
|
Книга от поредицата бестселър "Ема". ... Ох, тази Ема! Само ядове около нея - до там, че понякога направо ѝ се дощява да е куче... В края на краищата, за всичко си има време нали така? Точно пък сега ли трябваше да очакват и бебе!? Това, че майка ѝ е бременна, изобщо не ѝ харесва, а постоянните разговори за домашното раждане, бебешки терлички и имена за бебето са ѝ досадни до немай къде. Къщата е направо надолу с главата, а хаосът и суетенето нямат край. Цялата вихрушка ѝ се вижда тотално пресилена още от сега, а какво ли ще бъде, когато малката ѝ сестричка се роди?! На ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
|
"Боволо е една философия, която първо те хваща, после те повежда, накрая оставя пространство за мислене. За гадаене." Райна Кабаиванска "Имах възможността да прочета „Бариерата на Вайсман“ и „Калас на живо“. Трябва да призная, че съм и силно заинтригуван, и не по-малко впечатлен от двата разказа, изграждащи фина и интелигентна тъкан между реалност и въображение, в която изкуството не просто отразява живота, а го създава и разрушава едновременно. „Бариерата на Вайсман“ е дръзка и провокативна игра с идеята за авторството и съдбата, в която мисълта се превръща в реалност, а фикцията – в неизбежност. „Калас ... |
|
|
"За лисиците и хората. Сеул, 2019 година. Забързан живот, различен живот, непознати нрави и отношения, аромати, гледки, усещания. Дори без митичните и фентъзи елементи, дори без мистерията и драмата, Корея може да е забулена в тайни за много от читателите, а Гумихо. Злокобната лисица разпръсква мъглата около един непознат свят, така ярко и цветно разказан, че ти се иска да застенеш на върха на кулата Намсан и да опиташ всяко едно ястие, което предлагат заведенията и сергиите, да се качиш на влакове и автобуси и да попиваш чудесата на един живот, съвсем различен и толкова познат. Защото всички сме хора. Почти всички. ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
На седемнайсет в яростта си Ленора Хоуп с въже обесила сестра си... Превърнали се в зловещи рими, напявани в училищния двор, убийствата на семейство Хоуп шокират крайбрежието на Мейн в една кървава нощ през 1929 г. Повечето хора смятат, че за тях е виновна седемнайсетгодишната Ленора, но полицията така и не успява да го докаже. Ако не се брои отричането след убийствата, тя никога не е говорила открито за онази нощ, нито е стъпвала извън Хоупс Енд, имението на скалите, където се разиграла касапницата. Вече е 1983 г. и домашната болногледачка Кит Макдиър пристига в западащото имение да се грижи за Ленора, след като ... |
|
|
Коя е Юстин? Ексцентрична, богата жена, която живее сама в старата каменна къща на родителите си. Травмирана е от ранната смърт на майка си. Разглезена и пренебрегвана от бащата, тя е малтретирана от мащехата. Тъкмо когато смята да напусне черупката си, около нея започват да се случват плашещи неща. Първо по мистериозен начин изчезва любовта на живота ѝ Натан. Следва необичайната смърт на нейна позната, а стара съученичка пропада вдън земя. Юстин е заподозряна. Дали някой се опитва да я унищожи, или тя е извършителят? Авторката много умело кара читателя да проникне в ума на героинята. Тя нажежава разказа и го ... |
|
|
Книгата Годините се състои от четири части. Първата е Инженерът, в която се описва съдбата на един млад талантлив човек, който е въдворен в Белене след събитията от 1944 г. Житейски кръговрат е втората част от книгата. Разказан е животът на едно младо семейство от висшия ешалон на властта. И в това семейство, като при обикновените хора, се боледува и страда. Етническите проблеми в България са свързани с взаимоотношенията между етносите. С годините животът се променя, така също и нравите. В частта Насила хубост не става научаваме за драмата в душата на едно момиче от каракачански произход. Последната част Да живееш отново ... |
|
|
Потопи се в света на Маша и Мечока и виж какви истории имат да ти разкажат и с какви приключения са се сблъскали този път."Беше слънчев ден, но Маша реши да му се наслади на закрито. Докато куклата и плюшеното ѝ мече си правеха чаено парти, тя седеше на леглото си и играеше видеоигра. Заека се беше настанил до нея и надничаше през рамото ѝ. Момиченцето, което беше преследвано от голям ядосан заек в играта, странно приличаше на Маша. "Хайде! Хайде!", извика тя. "O, хайде, почти стигна! Хайде! Хайде!". Виковете, обаче, сега не можеха да ѝ помогнат. Зайчето от играта хвана ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
