Как да приемете и преодолеете своята сянка. Този Дневник за работа със сянката съдържа всичко, от което се нуждаете, за да се изправите пред своята сянка. Дръжте го подръка като ценен помощник в стремежа ви да откриете и изцелите дълбините на своето подсъзнание. Работата със сянката ще ви помогне да осъзнаете подсъзнателните си склонности и постъпки, чрез които, без да искате, сами се обричате на провал. Този дневник за работа със сянката на достъпен език ви предлага дейности, упражнения, насочващи въпроси при писане в дневник и други. Най-важното е, че като ви подтиква към отговорност и последователност, той не ви ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Река на боговете" е част от трилогия, чиято тема е близкото бъдеще на бързоразвиващите се незападни страни - Индия, Бразилия, Турция. В този роман на фокус е Индия през 2047 година. На фона на шеметен напредък в нанотехнологиите Иън Макдоналд вплита в сложна сюжетна мрежа източната митология и традиционна култура със свръхестествени същества, роботи, изкуствен интелект. Паралелните съдби на героите се събират в точката, в която политически реалности, митология и авангардна наука са едно. А философският гръбнак на тази завладяваща история изправя читателя пред въпросите на трансхуманизма за границите на ... |
|
|
Магазинче за магии разказва за Кийла - библиотекарка в Голямата библиотека на Алисиум, и нейния асистент - Каз - разумен паяков бръшлян. Двамата прекарват живота си усамотени сред най-ценните книги в империята. Когато избухва революция и библиотеката е обхваната от пламъци, Кийла и Каз бягат, вземайки със себе си толкова книги, колкото могат да носят. Те намират убежище на отдалечен остров, където Кийла никога не е мислила, че ще се завърне - нейния роден дом. За нейно раздразнение, там тя открива досаден, но доста привлекателен съсед, който непрекъснато се появява, за да ѝ помага. Нуждаейки се от средства, Кийла ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
