Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия. Така ксероксът говори за смъртта и дори носи смъртта, подреждането на библиотеката отвежда към мястото на "Книгата на живота", а зимното дърво започва да говори за усещането за виновност. Зад привидно кротките стихотворни наплитания се крият неопитомените стихии на делника. ... |
|
|
Не чети - води до абсолют. ... "Питагор и Питагорейската школа възкресяват паметта на Орфей в Сицилия. Те го извеждат от забрава - векове преди тях Орфей е убит, храмовете разрушени, книгите изгорени. Но през VI в.пр. н.е. запалват и Питагорейската школа и от 40 ученици на Питагор в умишлено запаления пожар изгарят почти всички питагорейци. Оцеляват само двама-трима. Те и техните потомци създават творби, в които кодират изпепелените тайни. Изображението на Орфей от Гела - Сицилия, вълнува много. Реших да опитам да разкрия сакралната тайна чрез зумиране (увеличаване на детайлите). Правех го и с лупа, и с ксерокс, и с ... |
|
|
Големият шведски поет Тумас Транстрьомер е роден в Стокхолм на 15 април 1931 г. Създал е творчество, не особено внушително по обем, но с всепризната значимост за развитието на шведската, а и на световната поезия. Той е автор също така на философски задълбочена есеистика, на литературоведски и научно-психологически текстове, на автобиографична книга, озаглавена Спомените ме виждат, а е и преводач на поезия от няколко езика, главно от английски. Психолог по образование и професия, Тумас Транстрьомер е добре известен и с познанията си в областта на музиката, със своите изпълнения на произведения от световната и нордската ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
"Бедствието обхваща Големия бариерен риф. А Бариерният риф е бронята на истинския бряг срещу морските стихии. Последиците са промяна на посоката на океанските течения, което води до промяна на климата в някои райони на планетата. Объркват се риболовът и корабоплаването. Гибелта на коралите води до екологична катастрофа Български учен се опитва да спаси рифа. Срещу него се изправят контрабандисти, авантюристи, мощни капитали. Само учените се опитват да спрат истинска климатична катастрофа. Действието е динамично. Всичко звучи актуално и днес." Анна Бобева Петър Бобев е най-известният български автор на ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... На 14 март 2022 г., няколко седмици след като руските войски навлязоха в Украйна, снимката на Марина Овсянникова обиколи света. Журналистката предизвика невиждан скандал в държавната телевизия, като по време на директен ефир нахлу в студиото на новините с плакат, осъждащ войната и руската агресия. Тя е арестувана, след това поставена под домашен арест и я грозят десет години затвор. Въпреки че успява да замине за Германия и навсякъде я приветстват като герой, Марина скоро е ... |
|
|
Еми Абрахамсон разказва в романа си Как да се влюбиш в мъж, който живее в храст невероятна и действително случила се история. Във Виена образованата Юлия преподава английски на безработни австрийци и мечтае да напише страхотен и оригинален роман, а бездомният алкохолик Бен, небръснат, немит и вмирисан, живее в храст в градския парк. Един ден той сяда на пейката до нея и я пита колко е часът."Поглеждам към уличния часовник, който е точно пред нас. – Седем без десет - отговарям и хвърлям бърз поглед към човека. Същевременно усещам, че ще ме пита още нещо. – Как се казваш? - чувам след точно половин минута. – Юлия - ... |
