Блаженният Старец Ефрем води своя Светогорски дневник от 1978 до 1982 година в атонския манастир Филотей, където бил игумен. Записките са направени по непосредствени впечатления, изпълнени са с велика любов и доверие към Бога. По време на нощните бдения Старецът бил удостоен с Божествени посещения. За такъв опит пишат преподобни Симеон Нови Богослов, свети Григорий Палама, преподобни Григорий Синаит, св. Серафим Саровски, преп. Иосиф Исихаст, св. Паисий Светогорец, св. Силуан Атонски и други. Може да се каже, че дневникът Огнени стрели ще донесе утеха на читателя и ще го укрепи в неговия личен духовен подвиг. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Когато разумът ти е безсилен пред чувствата, можеш само да се надяваш, че сърцето ти знае пътя... Сила Макгауан е била кинозвезда като дете, но сега е избрала по-различна професия - да реставрира къщи. Така, с инструменти в ръка, се озовава пред старата къща на баба си, готова да я спаси от дебнещата я разруха. Баба ѝ е легендарната актриса с чуден глас и бурен живот Джанет Харди, която в същата тази къща е починала от свръхдоза. Сила все още сънува кошмари за баба си, а денем я тормозят мисли за майка ѝ, която има пет провалени брака, но въпреки това все още е в светлината на прожекторите, без да се сеща за ... |
|
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов, който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на Наградата ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз 2019. Докато приятелят на Марта Макс постъпва в украинската армия, за да се бие във войната в Източна Украйна, младата жена - опитна ай-ти специалистка, която живее и мисли с термините на съвременните технологии (лъмбърсексуален, бохо, байкър, екофрик е най-малкото, на което читателят ще се натъкне), се опитва да се приспособи към новата ситуация, но трудно понася тежестта на социалния натиск и раздялата с Макс. До деня, в който заминава за Париж, където започва бурна връзка със студента Ксавие. Двамата заминават за Ница в деня на терористичния атентат на 14 юли, когато ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
"Решителна, по-грапава, по-сурова - поезията на Нинко Кирилов прави разходка из сетивния свят и става негов безмълвен воайор през сюрреалистична призма. Подарява свобода на емоциите, без да им връчва руля. Не дава обяснения, но и не дължи такива." Мария Куманова "Един дебют за края. За краищата на живота, за суровите дни, от които трябва да бъдеш по-суров, за да оцелееш. Книгата на Нинко Кирилов води от ада през ада към ада. Където гори единствената възможност за любов. Осакатена до истина." Георги Гаврилов ... |
|
|
Наръчник за революционери. От незапомнени времена тайна каста паразитиращи създания владее територията, смятана погрешно от нас за планета Земя и третира хората като добитък, нужен им за енергийно-хранителен ресурс. С времето Господарите са изработили комплексна система за осъществяване на непрекъснат физически и психически контрол над нищо неподозиращата жертва. Отстранили са почти напълно възможността ѝ за проява на собствена воля и достигане на заложения от природата биологичен потенциал. Някога (вероятно отделните им фракции) са брандирали и модифицирали генетично стоката си по начин, подходящ за работа в ... |
|
|
"Върнете ми държавата". Култовата реплика на внука на Тодор Живков - Тодор Иванов Славков, по време на участието му в риалити шоуто Биг Брадър, успя в началото да ме ядоса. Когато поразмислих, стигнах до извода, че човекът е прав - средностатистическият българин при комунистическото управление не беше гражданин, а поданик, следователно държавата не беше негова. Тя беше на Партията, на хората, които олицетворяваха системата и контролираха обществото, на внука на Тодор Живков. Това изказване на наследника на Първия - в същността си банална подигравка с нацията ни - ме мотивира да си припомня и да опиша ... |
|
|
"В литературата понякога се появяват книги, които не само разказват история, а отварят врата към друг порядък на света, към онова пространство, в което земното и отвъдното се докосват, в което човешкото и божественото разговарят на един език. Ангелът Рафаил е именно такава книга. Още първите страници ни въвеждат в свят, където ангелът не стои на недосегаема висота, а се спуска в калта на селския пущинак, мокри крилете си в треволяка и се колебае като всеки човек, изправен пред избор. Рафаил не е небесен гост, нито пратеник, а свидетел на човешката болка, който не може да остане безучастен; същество от светлина, ... |
|
|
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие. Послания от романа Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая ... |
