Историческо четиво за непредубедени. Тази книга е опит за един различен поглед към света, в който живеем, защото ключът към истината, която винаги търсим, е историята. За съжаление, от Сътворението до наши дни, историята се съпътства с манипулации, измислици и откровени лъжи. С течение на времето те се приемат като постулати, на които се крепят новите теории. Така историята престава да бъде история и се превръща в политика. Политиката подбира само такива факти и документи, които са изгодни за целите и́ в определен момент. При смяна на целите, следващите политици отричат фактите или в най-добрия случай ги подменят с ... |
|
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
|
"Мощна творба. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Написана от поет - владетел на думите." Рада Москова "В тази молитвена книга не говорим вече за поезия. Тя е пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Превръщането на поезията в Дух." Васил Славов "Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия ... |
|
|
Има много случаи в различни страни, в които един процес - заради обществения интерес - се възобновява, когато вече никой от главните герои не е жив. Случаят "Левски" обаче е жив и към него трябва да се връщаме непрекъснато; той не бива да отива в архив. Това не е обикновен криминален случай, за какъвто понякога се представя. По него е трудно да бъдат дадени еднозначни отговори, защото по-голямата част от това, което сме приели като факти, всъщност са спомени, преплетени с емоции - които нерядко изопачават истината. ... |
|
|
Ако четем историята непредубедено, стигаме до неприятното заключение, че ние, хората, някога сме се нанесли в чужда къща с всички възможни последствия. Появили сме се последни и сме различни от всичко, което съществува на Земята. ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
|
"Написах тази книга за всички, които не искат да се лутат в лабиринта на неолибералното и комунистическото преиначаване на националната ни история, а да намерят свой път към България и към нейното минало. Някои представят всичко така, че черното да стане поне светлосиво, ако не и тебеширенобяло. Аз не мога да го направя! В съседните нам страни смъртта на всеки, застрашен, защото не се е страхувал да е българин, е геройска смърт в името на България. Много българи и българки са могли да се прекръстят на македонци, сърби, гърци, румънци и да останат живи, но не са го направили и са се простили с живота си. Да се ... |
|
|
"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
|
|
Тази книга не просто излиза от печат. Тя излиза на арената. Онези, които познават Румен Леонидов и неговите стихове, вероятно си дават сметка, че съприкосновението с поезията му не е еднозначно изживяване като "музика за душата". В неудобния й свят търсачите на интелектуални удоволствия могат да стъпят накриво. Могат да се изпонарежат в стърчащите стъкла на изгрева. Има опасност да срещнат ангел, който ще им бръкне в мозъка. Защото в "Сляпа неделя" двубоят между повседневното и пространствата на духа няма предизвестен край. Ще се убедите, че Румен Леонидов вече не подбира оръжията в продължаващата ... |
|
|
"Понятията дух и душа са забулени в неяснота и твърде често значенията им са разменени, а това в голяма степен затруднява опознаването им. В тази мъглява и неосъзната материя ще се опитам да добавя още светлина, да подпомогна евентуалния читател и да го провокирам за индивидуални търсения и лично познание именно в тази посока. Всеобщото знание, макар и универсално, невинаги е точно изразявано и вярно разбираемо, а познанието е поединично за всеки и е уникат. Личното познание е обработено знание, даващо плодове, то е знание изследвано и преживяно, знание, отпечатано в клетките на този, който го е познал." ... |
|
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
|
"Защо лаят краставите магарета" е написана в характерния журналистически стил на Калин Тодоров, отличаващ се с овладян тон, прецизна фактология, изненадваща информация. Това не е гола публицистика или полусъблечена есеистика, а по-скоро нов тип разследваща журналистика, разглеждаща от невидимите събития зад завесата на съвременната българска преса, така и невидимите страни до днешната гореща война между САЩ и Русия. Да, докато кучетата (или краставите магарета, това е без значение) си лаят, новите реалности кристализират пред очите ни. Прави са китайците: не дай боже да живееш в интересни времена! Е, бива и ... |
