Настоящият сборник е посветен на 60-годишнината на института за философски изследвания при БАН, основан през 1948 г. Интелектуалната енергия но болшинството от членовете на Института - мотивация и волева настройка - е насочена към поставянето и решаването на широк кръг от философски проблеми, онтология, епистемология, философия на историята, философия на науката, логика, етика, философия на религията, естетика, история на философията и т.н. Точно това генерира жизнените импулси на ИФИ независимо от двукратното му институционално закриване. В настоящия сборник участват философи от различни поколения. Тематичното ... |
|
|
Сборник в чест на доцент Д-р Румяна Евтимова. Съставители на книгата: Румяна Парашкевова и Ангелина Вачева. ... |
|
|
Съставител: Цочо Бояджиев. ... Творчеството на всеки поет е необятна вселена от идеи и емоции. В Антология на едното стихотворение поетът и философ Цочо Бояджиев събира някои от най-талантливите и интересни съвременни български поети, като всеки е избрал онова едно стихотворение, което го представя най-пълно и изпраща неговото най-ценно послание. Уникална по своя замисъл, тази антология потапя в многообразието и красотата на днешната българска поезия. На страниците ѝ всеки читател ще открие онази творба, която ще се превърне в неговото стихотворение."В творчеството на всеки поет може да бъде открито ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
|
"Разнородният хор на съвременната българска поезия е задръстен от безброй текстове със съмнителни художествени качества или направо глупотевини и кичозни кьорфишеци. Липсата на сериозна критика, на задълбочени анализи и годишни прегледи на литературната продукция, доведе до фундаментално объркване на критериите. Често пъти стойностното скромно и ненатрапчиво стои в ъгъла, а ерзаца и празното бръщолевене се пъчат на първите редове... Слава богу, обаче, в цялата какофония от нестройни лирически гласове, в блъсканицата от безсъдържателни четива се появяват и проблясъци на истински талант, на поетични текстове, които ... |
|
|
Решения по геометрия в картинка на А. В. Акопян. ... В ръцете си държите книга с решенията на една от най-добрите колекции от задачи по елементарна геометрия - "Геометрия в картинки" на руския автор Арсений Акопян. Книгата представлява сборник, съдържащ 555 задачи по елементарна геометрия, и е предназначена за ученици, които проявяват задълбочен интерес в олимпийската математика, техните учители, както и за любители на геометрията и изследователи. Пособието може да послужи за подготовка по геометрия на състезатели по математика. Учебно-помощната система "Геометрия в картинки" от Арсений Акопян се ... |
|
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." Валери Петров "Свети във морето на детските игри бисерче, което ни прави по-добри..." Из книгата Валери Петров (1920 - 2014) е български поет, драматург и преводач. Той е автор на едни от най-обичаните детски приказки - Бяла приказка, Копче за сън, Меко казано, В ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
|
Отново умря: такъв израз няма, защото няма такова нещо като повторно умиране. Колет е жена без история. Поне така смятат всички до деня, в който на нейната племенница, Аньес, се обаждат от полицията; че Колет - единствената ѝ леля - е починала; само че тя е погребана преди три години... Очевидно става дума за грешка - или за смъртта на някоя съименница. Аньес се завръща в малкото градче в Бургундия, което отдавна е напуснала, за да разпознае тялото на тази непозната, оставила освен последната си воля и аудиокасети за нея. Коя е тя? И ако наистина току-що починалата е Колет Септамбр, кой е вместо нея в гроба? С ... |
