"Животът на марионетката е в ръцете на кукловода - казва авторът. - Никога не можеш да манипулираш куклата, никога не можеш да я накараш да живее така, както искаш ти, ако не се научиш да контролираш дълбините на душата ѝ, без значение къде се намира. Душата или центърът на тежестта..." Из "Матей Бруно" "Матей Бруно" е най-епичното досега произведение на автора. Романът за пръв път в румънската национална литература изследва задълбочено системата на "румънския Гулаг". Действието, което обхваща годините от 1945-а до 1959-а, се развива по две паралелни линии, сякаш в два ... |
|
|
Магистралният човек е поетична книга от автора Матей Стоянов."Забравихме добрия, кротък делник. За звуците му весели сме глухи. Каруци пъстри в сънищата ни не пеят. Къде отиде онзи прах златист, по утринните пътища понесен? Забравихме въпроса "Закъде сте?" Матей Стоянов ... |
|
|
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция със седалище в Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Франц Кафка, Томас Ман. И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната - какво да ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
|
|
"Намираме се в Париж, но действието може да се развива и във всяка друга столица, в редакцията на голяма радиостанция, където новините за различни инциденти и катастрофи, пожари, наводнения, земетресения, терористични атаки на ислямисти, банкови кризи, войни и дори планетарни катастрофи се "изливат" като безспирен порой, при това денонощно в ефира. В друг план - една тайна, окултна международна организация подготвя - при строга секретност! - голям проект за радикална промяна в живота на планетата: чрез контрол на информацията и създаването на един... "планиран хаос", на едно "превентивно" ... |
|
|
Театрален роман."Четенето на този странен роман, съставен от отделни епизоди, театрален и кинематографичен в същото време e, бих казал, едно истинско пътуване във времето и пространството, едно странно приключение. Пътуване из света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора, Франция, на любимия му Париж - "Града на светлините", (за който ще напише отделен, много интересен роман) и по-специално на френския юг, Прованс-а. Тук e и най-големият театрален празник, знаменития фестивал - фестивала от Града на Папите, Авиньон. Тук e и родното градче Радауц от Буковина, ... |
|
|
"В този роман преплетох реалността с фикцията, своята лична биография с измислицата, самоиронията със сериозния тон... В началото исках да засягам темата за културните "фантазми", видения или въображаеми образи. Не и любовните (за които са изписани планини от книги!), не за политическите, нито за професионалните... Всъщност от двадесет години живея в един град, в Париж, който е град на виденията, на фантазмите... Всеки който пристигне в Париж за първи път, вече си има "план за емоционалните приоритети". Едни хукват към Айфеловата кула, други към Нотр Дам, трети по стъпките на импресионистите от ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
"Съдба и песен" е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Първото стихотворение в нея е "Молитва от Ботев връх". То е емблематично за поета Матей Шопкин. Тук, от тази висока географска и духовна кота, той произнася своята свещена молитва. В нея поетът изповядва изконната си любов към своите предци, към родната земя и към България. В тази своя книга Матей Шопкин е събрал най-доброто, което е написал. Стихотворенията имат различна датировка. Като се започне от далечната 1960 година и се стигне до 2005 г., това е един период от 45 години. Ето защо "Съдба и песен" ... |
|
|
"В Артистично лято Матей Стоянов, авторът на многотомната сага за Алес Гут и Ники Франсето, продължава своята летопис за абсурдните, гротескни, страшни и смешни години на българския комунизъм. Този път с други герои, но от същия тип - столичната бохема. Органично свободни, защото са градски хора, имунизирани сякаш по рождение - без патос и героична жестикулация - срещу абсурдите и простотията на тоталитаризма, и затова, също тъй органично (почти без причина, по инстинкт), мразени от същата тази тоталитарна простотия. Хитруващи и простодушни, изкушаващи се, падащи, обичащи, изневеряващи - живи в атмосферата на един ... |
|
|
Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов."Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно - когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата умение. Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални ... |
