Съвременният свят е силно динамичен. Сложността на социално-икономическите системи нараства главоломно, което изисква и предполага аналогична сложност и на конкретните управленски системи. Оценъчните критерии са определящи, а като правило те не са дори априорно определени и са обект на систематична преоценка и изменения. При цялата системна неопределеност на ситуациите все пак една от доминиращите критериални оценки е свързана с междустрановите съпоставки. Междустрановите оценки предлагат общото усещане за успех или изоставане, което до голяма степен формира и удовлетворението (респективно неудовлетворението), както и ... |
|
|
Монографията анализира ключови проблеми на икономическото развитие на България към края на XX и началото на XXI в. Направен е опит за цялостна оценка на състоянието на прехода към пазарна икономика. Анализирани са последователно принципни теоретични постановки и пречупването им в конкретните реалности. Проследяват се измененията на макроикономическите показатели и се открояват причините за позитивните или негативните ефекти. Взаимоотношенията с международните финансови организации и по-специално с МВФ са в центъра на вниманието. Възлов проблем е взаимодействието между финансова стабилизация и икономически растеж. ... |
|
|
Гарабед Минасян (р. 1944 г.) е професор по икономика, доктор на икономическите науки. От 1967 г. работи в Икономическия институт при БАН, където започва своята дейност като редовен аспирант. Известно време е ръководител на секция "Аналитично-прогнозна дейност" в института, а през 1992-1995 г. е негов директор. Специализира в бившия СССР (1974 г.), а след 1989 г. - във Великобритания, САЩ и Австрия. През 1997 г. е включен в екипа от икономически съветници на президента на Република България. От въвеждането на паричния съвет е член на Управителния съвет на БНБ (два мандата) от квотата на президента на Република ... |
|
|
Трето преработено и допълнено издание ... Финансово програмиране изучава преливането и взаимодействието на информационните потоци между различните макроикономически сектори и баланси. Крайна цел е формирането на т.нар. макроикономическа рамка, вътре в която се очаква и се програмира икономическото развитие в близката перспектива. Опитите за проектиране и програмиране на непосредственото бъдеще оправдават средствата, нещо повече - те са и необходими, не защото претендират да отгатнат някакви бъдещи пропорции и величини, а защото съдействат за организиране на икономическото мислене и за оценка на възможните последствия от ... |
