Записките по метафизика са непозната и неиздавана до момента част от творчеството на най-известния български философ между двете световни войни - Димитър Михалчев. Книгата е от интерес не само за историци на българската философия, но и за широк кръг любители на философски четива. Записките съдържат редица оригинални моменти, намиращи се в хармония с Михалчевата философия на даденото. Философските постановки и оценки в тях могат да пробудят критически размишления у днешните им читатели. Предговор към изданието: проф. дфн Ангел Стефанов. ... |
|
|
Монографията е посветена на онтологико-гносеологическите самобитни специфики на българската философска история, която, "центрирана" чрез идеите на Димитър Михалчев, е същностно свързана със западноевропейската и руската философия и по този начин е органична част от европейската традиция. Основен концептуален замисъл е осъществяване на прехода от изучаването на формирането на българските философски традиции към тяхното възпроизвеждане като актуален вариант, в който се пресичат универсалното и националното, глобалното и регионалното. Димитър Цацов, ст.н.с., д.ф.н. в Института за философски изследвания при БАН, ... |
|
|
Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. „Философски преглед“, кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и „разказ“ за представителите на тази школа – Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев – като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално ... |
|
|
Ангел Стефанов е професор по философия, публикувал книги и статии у нас и в чужбина в областта на философия на науката, епистемология и история на българската философия. Член-кореспондент е на Българска академия на науките. ... |
|
|
Това второ издание допълва първото от 2012 година с три лекции - I, II, VIII. Две от новите лекции - I и II - са основани върху дисертационния труд Що е философия? (Понятия за философия), защитен от автора като втори докторат в Нов български университет през 2012 година. Всички текстове, които се съдържат в тази книга, включително и двата превода на Питър Стросън и Карл Попър, са предназначени за широк читателски кръг - основно за студенти, чиято предварителна философска подготовка е пренебрежимо малка, а мотивацията им за философски занимания - съзвучна с практичния дух на нашето време. Едновременно с това лаская се от ... |
|
|
Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век ... Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася по-скоро към историята на историята. От средата на XX век съществува дебат относно предмета на историята на философията в България, който продължава и до днес. Той е важен и определящ историко-философските изследвания, както и следващите от тях оценки. Задълбочен анализ на този дебат, както и на използваните методи в различните изследвания по ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Изданието включва най-популярния труд на големия познавач на българската душа "Оптимистична теория на нашия народ", както и още редица статии и есета, социално-психологически студии и др. В рубликата "Думи за Иван Хаджийски" са представени проф. Д. Михалчев, Нешо Давидов, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Основният философски принос на Карл Попър е в областта на научната методология, но за широката публика той е авторът на Отвореното общество и неговите врагове - най-известната съвременна апология на либерализма и глобализма. Книгата на Венцеслав Кулов засяга седем теми от творчеството на именития мислител, три от които рядко попадат във фокуса на изследователския интерес. Венцеслав Кулов е доктор на философските науки (2012) и професор по философия (2013). Неговите интереси и изследвания засягат историята на българската философска мисъл (Д. Михалчев, Кр. Кръстев, диалектическия материализъм), методологията на науката, ... |
|
|
"Не се съмнявам, че повечето от възторжените четци на Хаджийски не си дават сметка за характера на неговите обяснения. Ала тъкмо това забележително умение на автора да ни представя единичното и конкретното през призмата на закономерното, в него аз съзирам най-ценната черта в неговото научно дело. Тъкмо тя е според мен, която никой от нашите учени и писатели не притежава в такава мяра и която очертава Иван Хаджийски като най-талантлив, да не кажа, единствен досега български социолог."Акад. Д. Михалчев, 1940 г. "В един момент се усещаш някъде си и нямаш обяснение къде си, какъв си. Отваряш Иван Хаджийски и ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Силуети на близки и познайници. ... Героите на книгата са от няколко категории. На първо място са хора на перото, писатели: Симеон Радев (заради „Строителите на съвременна България“ аз го смятам и за писател, не само за историк, журналист, дипломат, мемоарист), Владимир Василев, Елисавета Багряна, Христо Радевски, Атанас Далчев, Емилиян Станев, Стефан Гечев, Александър Геров, Валери Петров, Лумир Чиврни (Чехия), моята съпруга Блага Димитрова, Радой Ралин, Булат Окуджава (Русия), Владимир Солоухин (Русия), Георги Марков, Йордан Радичков, Цветан Стоянов, Владимир Башев, Едвин Сугарев, Георги Рупчев. ... |
