Написан с много хумор - "Отбой в полунощ" е роман в духа на "Параграф 22" и "На Западния фронт нищо ново" - приказка за смелостта и за приятелството във време на смърт. Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх. Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление. Те са обучени по специална програма, интелигентността им е доста над средната, и съзнават напълно в какво безумие са се забъркали. Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив ... |
|
|
История на една закъсняла младост. Младият Лудвиг Бодмер, ветеран от войната, живее в малък провинциален град и работи във фирма, търгуваща с надгробни паметници. Любител музикант, той свири на орган в параклиса на местната клиника за душевно болни. Това е време, когато в победена Германия цари хаос и смут, страната е обхваната от невиждана хиперинфлация, поникват идеите на националсоциализма. Лудвиг и връстниците му от тъй нареченото "изгубено поколение" се уповават единствено на вярното приятелство и спасителната ирония. Когато се влюбва в една от пациентките на клиниката, младата и красива Женевиев, той се ... |
|
|
Историята на една безпределна страст. Септември 1937. Филмовият фестивал във Венеция току-що е приключил. На терасата на хотел Екселсиор седят холивудската дива Марлене Дитрих и режисьорът Йозеф фон Щернберг, изстрелял я до висотата на световна звезда с филма Синият ангел. До масата приближава звезда в друго изкуство, представя се и започва елегантен неангажиращ разговор немският писател Ерих Мария Ремарк, покорил световната литературна сцена с романа На Западния фронт нищо ново. Това е мигът, в който започва една от най-бурните връзки на XX една луда любов, продължила само няколко години, но довеждала и двамата почти ... |
|
|
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Паднал бог, презрян от всички. Смъртна жена, готова да разкъса оковите. Бриел е свикнала да се подчинява. Целият ѝ живот е преминал в служба на манастира, където волята на игуменката е закон, а свободата е невъзможна. През деня се труди в ковачницата, а нощем изучава свещените текстове. До деня, в който намира ранен мъж в гората. Да му помогне, означава да наруши всички табута на вярата си. Да го остави да страда, означава да унищожи душата си. Решението е съдбоносно, защото мъжът не е обикновен смъртен, а Зефир, Западният вятър. Чаровен бог и смъртоносен бог, свикнал да си играе с хората и да получава онова, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Изток" на издателство "Изток-Запад". ... Гуейлан е отгледана според древните китайски традиции - майка ѝ я е научила да се подчинява на съпруга си във всичко, така, както цветето се подчинява и на слънцето, и на дъжда. Бракът ѝ е уреден още преди да се роди, но с наближаването на сватбения ден тя осъзнава, че нищо няма да е както преди. Съпругът ѝ, учил в чужбина, следва западни идеи, които са в разрез с цялото ѝ възпитание. Въпреки красивата си външност, изтънчените маниери и покорство, Гуейлин не успява да намери път към сърцето на мъжа си - ... |
|
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради ... |
|
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
|
Какво разбира едно 18-годишно момиче от живота? Лесно ли е да обичаш? Трудно ли е да пораснеш? Къде е границата между приятелство и любов? Ръководи ли ни предопределеност, или всичко е случайно? Какво е да си Пазителка? Благословия ли е, или проклятие? Как се става добър приятел? Съществува ли магия в света? За да е вълшебен, трябва ли да я има? Колко е нужно, за да бъдеш щастлив? Как се учиш да падаш, но и да ставаш след това? С наивитета на юношеството и надеждата на младостта Зорница се сблъсква с още много сложни дилеми в тази книга за живота. Типични житейски въпроси, пред които се изправя всеки човек по пътя си, а ... |
|
|
Лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс, макар чужд и неестествен за скромната Елена, става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Какво ще остане от стария живот на българката, изведнъж попаднала в илюзията на Холивуд? Осъзнава ли сам той участието си в тази илюзия и ще се примири ли тя с неговата заблуда за значимост на това, което прави? Ще разпознае ли и той сродната си душа в своята асистентка? Елена се бори с трезвата си преценка, че връзка помежду им е невъзможна, а г-н Мейс непрекъснато я затруднява. Опознавайки личния му живот, тя се изправя пред ... |
|
|
"Мога да вървя по вятъра,... когато ме прегръща..." Милена Тод. Христова ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
