"Навярно това, че съм роден в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка, е причината за еднакво силната ми привързаност и към двете ми родини. И все пак изпитвам една по-особена нежност към онази, останала под тоталитарна власт в продължение на половин век. В интерес на истината, ако призракът на реалния комунизъм бе потънал безвъзвратно в нищото, вероятно нямаше да си направя труда да преразглеждам злодеянията от онези мрачни години. Но действителността, уви, е друга и знаем, че ако няма кой да пази паметта им, жертвите на тиранията винаги ще бъдат грешни. Затова реших да споделя тази ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
"Тази книга допълва книгата ми "Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства". Текстовете, които не можах да включа в първата книга са дадени тук. Дългът на всеки ученик в бойните изкуства е да доведе докрай делото на своя учител. На Стефан Хинков - моя сенсей, не му достигна времето, а и обстоятелствата през активния период от живота му не бяха, меко казано, подходящи, за да издаде сериозните си изследователски трудове. Затова събрах тези документи, късчета от големия пъзел на историята на бойните изкуства в България, които той ми продиктува или подари, за да пазя в архива си, и сега ги публикувам ... |
|
|
Кой не е чувал за Сали Яшар и неговите пеещи каруци! Героите на този разказ дават и заглавието на сборника, който излиза под име за първи път през 1933 г. В предното си издание от 1926 г. той е наименуван Последна радост, но Йовков го променя, защото му се струва твърде мрачно."Идеха му неподозирани и от него самия сили, разпалваше се, работеше със страст, с увлечение, ръката му ставаше сигурна, погледът - точен и желязото под неговия чук добиваше неочаквано такива съвършени форми, каквито той не би могъл да направи и при най-бавната и внимателна работа. А тъкмо такава работа беше по сърце на Сали Яшар и от ... |
|
|
Животът на Хелън Келър се променя из основи, когато тя започва да чете на брайловата азбука творбите на Емануел Сведенборг. Наричайки го "един от най-достойните воини, които християнството някога е познавало", тя казва: "Посланието на Сведенборг беше за мен най-силният подтик да преодолея моите ограничения". Хелън Келър е направила наистина много, за да помогне на света. Но винаги е усещала, че повече от всичко може да бъде полезна като споделя вдъхновението, което е получила от книгите на Сведенборг. "Само ако можех, - казва тя, - да предам на другите дори половината от стимулиращите мисли и ... |
|
|
Предмет на изследването е метаезикът не просто като облигаторна експликация на мисълта, не и само като език за езика в строго заместваща експликация, а и имплицитността на метаезика като категория, и неговата дълбинност. На тази основа методологията на когнитивната наука закономерно ще направи възможно да се представи съставът на метаезика. Може да се каже, че предметът е философията на метаезика и предопределената му от нея парадигма като прототип на пунктуацията - тяхна експликация и / или технология едновременно. Пунктуацията също така е и графически израз на метаезика, и маркер за метаезик. Пунктуационният знак дори ... |
|
|
"Хлои не можеше да реши кое я дразнеше най-много. Дали това, че я принуждават да замине? А може би това, че наистина очакваха тя да изостави Д4? Или че макар да беше учен, не можеше да накара никой да се вслуша в плана ѝ? Какво да направите, когато възрастните не искат да ви чуят? Ами каквото правят учените! Разработвате план, постигате невъзможното, а после отивате и хващате комета!" Из книгата ... |
|
|
Винаги има надежда! Нека битката за Коледа започне... Амелия вече живее във вълшебното градче Джуджешки шлем заедно с Дядо и Баба Коледа. Когато завистливият Великденски заек предприема атака, за да съсипе любимия ѝ празник, дали Амелия, новото ѝ семейство и джуджетата ще успеят да се преборят със силите на злото? Ще могат ли да опазят Коледа жива? ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
Журналистката Бари Травис е озадачена и притеснена - какво би могла да каже на една жена, която току-що е загубила детето си? Как би си позволила да предложи разбиране и помощ, каквито явно очаква от нея не друг, а... Първата дама на САЩ? Но притеснението на Бари преминава в истински шок, когато съпругата на Президента й дава да разбере, че вероятно смъртта на детето не е случайна, и че тя иска от Бари да направи журналистическо разследване, без да издава кой е в основата му. Потресена, но и заинтригувана до крайност, непреодолимо изкушена да направи професионалния удар на живота си, Бари се съгласява. В трудно спечелен ... |
|
|
Как един обикновен човек може да осъществи необикновена промяна. ... Адам Браун следва в един от водещите американски университети, когато се включва в обменната програма Semester at Sea. Вместо да събира сувенири, той решава да задава следния въпрос поне на едно дете във всяка държава, която посещава: "Ако можеше да имаш каквото пожелаеш, какво би искал/а най-много?". Така в Индия той среща просещо на улицата момче, което дава колкото категоричен, толкова и шокиращ отговор: "Молив". Тази среща преобръща светогледа на Адам и той се замисля как е възможно нещо толкова малко като един молив да отключи ... |
