Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
|
Трето издание. ... Наричаха ме Желязната ръка е исторически роман за Ивайло и неговото време. Посвещава се на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев - 2026 година. Излиза 50 години след последното второ издание - 1975 година. Книгата е наградена през 1971 година от Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши. Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и Право в Софийския университет. Баща му Христо Ц. Родев (1880 - 1944) е адвокат, депутат в XXIII ... |
|
|
Дванадесет разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина. Изберете тази книга ако желаете: да разберете, че времето, в което живеем, едва ли е най-трудното; да научите за изпитанията, през които предците ни са преминали през годините на османското владичество, борбата за църковна независимост, войните за обединение и строителството на съвременна България; да узнаете, че идеализмът, безкористното, истинско родолюбие, достойнството и храбростта на българите не са измислени, не са мит. Всъщност нищо в тази книга не е измислено, а само осмислено от едни впечатлителни, добронамерени и честни очи; ... |
|
|
"Barista е джобчето, в което Герасим Симеонов е сложил света, целия, с всичкия му необят и неизброимите му миниатюрни сюжети. И с шантавото си чувство за хумор, непрекъснато наднича в джобчето си, за да се надсмее над онова, което му се падне да види. Толкова примамливо, че и ти надничаш след него, за да извадиш своето парче от пъзела. Няма ред, времето тече както си поиска, животът също, а светът непрекъснато сменя лицата си. И в целия този хаос понякога смехът е през сълзи, друг път е горчив, но винаги го има. Изисканият черен хумор, привидно елементарните философски заключения, дълбочината на прозренията, ... |
|
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
|
Един различен поглед."Тази книга изненада и мен самия. Изненада ме по-точно внезапната, натрапчиво обзела ме идея да я напиша. Разбира се, тя има и своята скрита предистория. Наричам я скрита, защото се развиваше някак си извън мен. За първи път се заговори за издаването на пълно житие описание на леля Вангелия в края на осемдесетте години - предложението дойде от дъщерята ѝ. Тя донесе и два-три листа с нещо като конспект. Може би очакваше, че ще ме привлече като съучастник в идеята. Или дори за самото написване. Само че тогава на мен изобщо не ми беше до писане. Бях обсебен от други неща. Перестройката вече ... |
|
|
Слабостта на могъщите фигури в обществото и превъзходството на онези, които цял живот бранят честта и морала си. Пороците, които неизбежно догонват човек, и човеците, които непрестанно им се опълчват - или им се отдават. Почитта към изкуството в разнообразните му форми: музика, кинематография, литература. Това са някои ключови лайтмотиви в сборника Клинична смърт в петък вечер. С наблюдателност, остър език и здравословна доза черен хумор Ивайло Арсов ни представя изконни истини за човешката природа. Подканва ни да се замислим, да се подсмихнем и да открием неподозирани гледни точки към злободневни сюжети, събития и теми. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
Роуз Вълшебната ми Кръстница (наричана още фея, магьосница и вещица) имаше червени ботуши, дълга пола с много фусти, за да се предпази от вятъра, когато обикаля с метлата и островърха шапка. Тя беше орисница. Даваше на децата шарен живот и когато пораснат, оправяше кашите, които забъркват. Тя гледаше в кристално кълбо, можеше да влиза в сънищата на хората, беше рокаджийка и имаше гадно чувство за хумор. ... |
|
|
Вълнуващ разказ за последната руска царица. Сякаш са шахматни фигури, Романови мълчаливо се готвят за ново преместване. Царица Александра мечтае да види омъжени четирите си дъщери. След абдикацията на царя вече се е отказала от грандиозните планове за малкия Алексей, надявайки се да се отдаде на спокоен живот някъде далеч от светския. Чувства липсата на приятеля си Распутин - единственият мъж след любимия ѝ Ники, който истински я е разбирал. На последното място, където са отведени с очакване да бъдат освободени, Александра се заема да задоволи любопитството на дъщерите си за своето минало, като описва един ... |
|
|
"И писането, и рисуването са едно споделяне. Толкова лично и толкова искрено, колкото може да бъде само нещо, което е родено в сърцето. То зрее, развива се и идва ден, в който има потребност да се роди, за да достави радост на другите. Сърдечна благодарност на блестящия художник, съвременният класик в изобразителното изкуство, г-н Сули Сеферов - за големия талант и огромното сърце. Признателност за неговата картина "Щастлив ден", която е на корицата на романа "Омагьосаният кръг". Признателност и за "Посвещение на мечтателя", вдъхновена от настоящата книга "Наричайте ме Мечтател& ... |
|
|
Александър Урумов е бил заместник главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето" (награден в Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" - Хасково). През 2010 г. ... |
