Основният изследователски анализ в монографията засяга явления, свързани с творческа интерпретация на фолклорна музика. Някои от тях са установени и утвърдени във времето форми - хармонизация, обработка, инструментация. В изследването тези подходи са отнесени най-вече към работата на изградените през втората половина на XX век изпълнителски състави - оркестър от народни инструменти, женски народен хор, ансамбъл, и формирането на съвременно професионално изпълнителство върху основата на фолклорните практики. Разгледаните творби обхващат различни етапи в развитието на формациите - от техните първи опити (50 - 60 -те години ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Общообразователна подготовка. ... "Добре дошли в 5. клас! Нека заедно се потопим в необятния свят на музикалното изкуство. Ще имате възможността да се запознаете с нови песни за изпълнение, музикални произведения за слушане, с нашето богато фолклорно наследство в песни, танци и обичаи. Надяваме се да ви харесат и чрез тях да обогатите своя музикален свят. Успешна година!" От авторите Учебната система по музика за 5. клас се състои от: учебник книга за учителя Изброените компоненти от учебната система се продават поотделно. За да закупите някой от тях, последвайте съответния линк. Настоящото ... |
|
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
|
Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
Проф. д-р Георги Петков е роден през 1961 година в Габрово. Завършил е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Проф. Асен Диамандиев в Пловдив. В периода 1986 - 1998 година работи като диригент на народните оркестри в Държавния ансамбъл за народни песни и танци Добруджа - Добрич и Националния фолклорен ансамбъл Филип Кутев, както и като главен диригент на професионалния фолклорен ансамбъл Габрово. От 1999 до 2018 година е художествен ръководител и диригент на женския хор Български гласове - Ангелите, с който печели престижната награда на Amazon.com Гостуващ артист на САЩ за 2000 година. Диригентските ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
|
|
Обработка: Георги Обретенов. Аранжимент: Симеон Серафимов. ... Китка народни ритми е първата пиеса, създадена специално за перкусионен ансамбъл Акцент през 1994 г. Първите изпълнители са Орлин Гергов, Невян Ленков, Николай Иванов и Георги Върбанов - ученици от класа по ударни инструменти на Симеон Серафимов в Националното училище по изкуствата Панайот Пипков в Плевен. Създаването на тази творба е свързано с интереса на младите инструменталисти към българския музикален фолклор, както и стремежа на техния преподавател за обогатяване на репертоара на състава. Основната идея е да се пресъздаде изключителното метро-ритмично ... |
