Прочити и почити на литературни класици и техните спътници. Незабравата за стойностното в литературата е осъзната мисия на Катя Зографова като литературен историк и музеен уредник. Прочитите в книгата са свързани с откриването на интригуващи теми у класиците: героичната жена от фолклора и в поемата "Бойка" на Петко Славейков, Вазовите "Легенди при Царевец" като исторически хорър, неосъщественият пътепис на Пенчо Славейков "по пътя на културата", сюжетът на едно заличаване у Яворов, "морската жена" у Багряна, "живописните жени" на Чудомир, кодът на природата у ... |
|
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
|
"На незабравата зовът" е стихосбирка на Тодор Билчев, сборник с епическа поезия, събрал негови оди и възхвали за исторически личности и събития, хора на духа и близки до поета лица, оставили трайни следи в живота на общността си; сред стихотворенията има и няколко есета, както и богат снимков материал, подбран от автора."Аз бих нарекла тази стихосбирка "Ода", защото тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен, защото епосът на новото време ... |
|
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
|
"Книга за загубата и неизбежната драскотина, която тя оставя след себе си. Помагало как да живеем в свят, в който всичко се променя, включително и ние, а хората, които обичаме, си тръгват от нас. Мария Донева търси отговорите – с незабрава, обич, автоирония и една фина, светла и почти незабележима тъга." Станислава Станоева Часовник Все едно беше вчера. Все едно ей така, леко да се протегна – и ще пипна с ръка русичката косица на доброто ми бебе, кака ще ми подвикне: – Къде ходиш бе, дребен?, майка ми ще отиде в село, за да е с татко, нищо, че се познават от съвсем-съвсем кратко, до кобилката Муца баба ми ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
"Спри да те прегърна - една дълго чакана и дълго обмисляна от поета книга. И може би - дълго носена, дълго писана. Не като конкретни стихотворения, защото Тодор Билчев не е от творците, които трудно пишат и трудно намират думите и темите си, напротив. Богатството на теми и лексика са характерни за творчеството му. Тук става дума за друго - за дълбокото преживяно преосмисляне на темата за любовта в цялата ѝ дълбочина и многопластовост. Но колко точно това е казано в обръщението към читателя - Вселенска сила, гравитация и светлина, квинтесенцията на живота ни е тя." Д-р Габриела Цанева, издател " ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност - без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. Всички дни ще се казват неделя е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. Сега и тук са думи от важно значение, тъй като ... |
|
|
"Поетичният глас на рано напусналия ни Алексей Видински заслужава незабрава. Посмъртно издадената му книга „Живот като строшено огледало" буквално разпада и събира света, отразен в човешкото съзнание. В стиховете му животът е фрагментиран образ - отражение, което не предлага цялост, а множество парчета от цялото, носещи своята истина, болка и светлина. Той говори с чисто човешкото си усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимостта на времето, за съкровищницата на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а честност - понякога болезнена, понякога спасителна. Алексей Видински разказва ... |
|
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
