"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В настоящата книга, писана за немските читатели през 1928 г., германският офицер и журналист Рихард Фон Мах разказва за последните дни на Източна Румелия и Съединението ѝ с Княжество България, съдбата на първия български княз - Александър Батенберг, заговора срещу и убийството на големия български държавник Стефан Стамболов, присъединяването на България към Централните сили през Първата световна война и излизането на България от войната. Професионалното журналистическо перо на Фон Мах ни представя историята на Третата българска държава през погледа на един европеец, който с вроден дълг към справедливостта и ... |
|
|
Григор Вачков - обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания на големия български актьор събират надежда, че последното лято на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко ... |
|
|
Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Лиляна Деянова. Съставители на този сборник са: Мая Грекова, Петя Кабакчиева, Момчил Христов, Милена Якимова. ... |
|
|
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
|
В това издание са събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите ... |
|
|
Последната битка! Краят на един невероятен, несравним епос! Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавна отминал, над Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало. Спомен за светлина е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия ѝ блясък и страховито великолепие. Светът е ... |
|
|
Теренно изследване "Топоси на историческата памет". Съставител: Евгения Иванова. ... Как мислим миналото - като наследство, класифицирано в архивите и музеите, или като съпътстващо ни битие, вменяващо решения, пристрастия, смисли? Как използваме миналото - като източник на самочувствие, или като заместител, запълващ някакви дефицити в това самочувствие? Какво помним и какво забравяме? Дали и доколко нашето „днес" зависи от едно или друго струпване на спомени? Авторите, опитали се да отговорят на тези въпроси, са преподаватели и студенти от три университета. Изследването „Топоси на историческата памет" ... |
|
|
Юбилейно второ издание. ... Сборник от рисувани умотворения. Изданието е по повод 100 години от рождението на Борис Димовски. ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
Едно увлекателно четиво за преживяното, изградено през философската призма и гражданска позиция на автора. Той излиза от контекста на автобиографичност и дава една по-широка панорама на поредица от събития на съвременността. Изданието включва и придружаващ снимков материал. Проф. д-р Христо Цеков е роден в гр. Варна на 14.04.1940 г. Видният варненски лекар овладява тежките специалности вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, кардиология и ревматология. Работи като участъков лекар в Каспичан, квартален лекар в Окръжна поликлиника - Варна, корабен лекар на най-големия в историята ни пътнически кораб Варна. Ръководи ... |
|
|
Лорън Магуайър определя жанра на книгата си като медицинска мистерия, която все още не е разгадана. Науката няма отговор на въпроса защо фентанилът, който се използва от десетилетия като доказано безопасно средство за анестезия при милиони пациенти, в определени условия се превръща в нещо, което лишава човек от оперативна памет? Крадецът на спомени е хроника на разследването на рядка и опустошителна амнезия при група оцелели от свръхдоза фентанил. След многото пътища, водещи до задънена улица, и случайни попадения, дължащи се на чист късмет, лекарите доказват, че опиоидите могат да увредят хипокампуса - мозъчния център ... |
