Николай Табаков е автор на богато и твърде разнообразно литературно творчество. Сред него романът му „Византия“ заема особено място. Той не е опит да се възкреси животът в хилядолетната Византийска империя (IV – XV в.), и да вплете героите ѝ и техните мисли, представите за тях в нашето, българското съвремие. Това той е сторил не само чрез познанията си за онази, историческата Византия, а със силата на наблюденията върху нашия живот."Покойният Тончо Жечев бе написал: „Ах, тази Византия! – Ние толкова дълго воювахме срещу нея, че не можахме да ѝ се нарадваме! Табаков по своеобразен начин магически ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
"Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено - бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова: Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората. И обратно - ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави ... |
|
|
"Какво е нужно, за да се направи добра проза? Със сигурност мъдростта на опита. С усъвършенстването на занаята. Но има още нещо - ненакърнимата свежест на чувството. Денка Илиева е запазила всичко това в себе си, запазила се е за голямата проза, запазила е и нас - от вечните ни страхове. Ето го животът - истинският! И ние нищо друго не можем да сторим, освен да го приемем без колебание, да го благословим и да му се радваме. Нейното писане, нейното вълшебстване, ако щете, е толкова леко, че текстът тече като бърза вода. Разбира се, това може да ни подлъже и ние да преминем през книгата лекокрило, без мисъл - едно ... |
|
|
Рисунъкът и темите на интервюираните художници са жизнени. Те няма да потънат в забвение. В книгата са включени интервюта с: Никола Манев Любен Диманов Стоян Цанев Милко Божков Христо Йотов Михаил Лалов Васил Стоев Иван Стратиев Майя Горова Богомил Живков Вълчан Петров Георги Липовански Пламен Бонев Проф. Десислава Минчева Долорес Дилова Васил Петров Леон Бабачев Проф. Стоимен Стоилов Доц. Николай Алексиев Огнян Боев Иво Масларски Мариела Табакова Валерий Пощаров Веселин Досев ... |
|
|
В тази книга са събрани историите на 20 български момчета, превърнали се в прочути мъже, чиито постижения далеч надхвърлят границите на родината."България не е малка държава. Тя е толкова голяма, колкото големи са възможностите на нейните граждани. В тази книга са събрани историите на 20 български момчета, превърнали се в прочути мъже, чиито постижения далеч надхвърлят границите на родината. Тези деца са родени в най-различни условия - от малки селца до големи градове и столицата София. Някои са толкова бедни, че трябва още от съвсем ранна възраст да работят за прехраната си, други са имали късмета да израснат в ... |
|
|
Съставител на изданието - Иво Милев. ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
|
Съставител: Димитър Митев. ... Обикновените необикновени истории. Сборник с личните разкази на тридесет и трима православни свещеници за пътя им до и в свещенството. Поглед отвътре и от първо лице към причините и мотивите за поемането към, но и за носенето на свещеническото служение, допълнен с много споделени от свещениците техни преживявания, размисли и съвети към всеки, който търси Истината."Да, трудно е да си свещеник и затова понякога свещеникът се обръща с гръб към хората, за да не видят как плаче. А плаче заради греховете на хората. Плаче заради това, че няма в народа покаяние за греховете си. Че народът не ... |
