Второ издание. ... "Психопатология и култура са сходни по това, че и двете са надбиологични интерпретативни системи, а не онтологични реалности. Клиничните и антропологичните нюанси на преплитането им помагат за по-дълбоко вникване във всяка поотделно: разбирането на една от системите се улеснява от отражението ѝ в другата и от начините на взаимодействие с нея. Амбицията за подобно разбиране не може да разчита на шаблонно академично упражнение, а на свободно креативно пътешествие, прекосяващо граници на дисциплини, жанрове, догми и изказ. Моят поглед към темата идва от едно дълго и незавършило пътуване." ... |
|
|
"Книгата на проф. Георги Попов продължава дирята на неговите десетилетни търсения на същността и смисъла на психичното в норма и патология в едно гносеологично поле, очертано от топоси на философията и фундаменталните науки като време, хаос, ред, несигурност. Тази територия не се припокрива с видимата онтологична реалност и допълнително се усложнява от топоса цялост / фрагментираност (отклик на принципа pars pro toto на древните) и универсалисткия мироглед на американския физик Д. Бом. Преходът от концепциите за същността на битието към психичния живот, феноменологията и конкретните болестни синдроми е смел и носи ... |
