Авторът на книгата Петър Велчев е достатъчно известен като поет, литературен критик, литературовед, преводач на поезия от испански, руски, немски, френски език. Бил е ръководител на Секция "Сравнително литературознание" в Института за литература при БАН. Чел е лекции по българо-испански литературни отношения в СУ "Св. Климент Охридски". Член на Съюза на писателите и на Международния ПЕН-център, член-учредител на Съюза на преводачите, член на Международната асоциация по компаративистика. Лауреат на множество национални и международни награди и отличия за поезия, литературна критика, стихотворен ... |
|
|
Избрани стихове ... "Разсъмване Кой в предутрината крехка вдъхна дъх тръпчив на йод? Нощното море открехва своя спотаен живот. Кой изгряващ бог разпръсна тази мъртва тъмнина? Сънното море възкръсва и излъчва глъбина. Кой разсъмна тоя звън над безсънните простори? Будното море говори и разказва своя сън." ... |
|
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
|
Книгата е посветена на едно емблематично име за гр. Габрово и Априловската гимназия. Петър Чаракчиев е вдъхновител и организатор на музикалния живот в града, диригент, композитор, учител по музика, запазил и възпитал любов към музиката у своите ученици. ... |
|
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
Мирослава Исидорова е родена, живее, работи и учи в гр. София. Автор е на книгите "Друг живот" и "Рамка без картина". "Един чист лирически глас без дрезгави дързости, без шумни емоционални претенции, без изсилвания и демонстрации на женското начало. Нито една излишна дума, нито един пищен епитет, метафорите са умерени, защото са в мярката на преживяването, не го "украсяват" допълнително, не търсят да ни шашнат с необичайни ефекти. Любов, страст, приглушена, спотаена тъга и надежда за бъдеще неясно, усещане за тайнственост на живота, за радост от непредвидимите неща. Тя казва прости неща, ... |
|
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
|
В сборника са включени рецензии, отзиви и съпоставителни изследвания на български критици на превода от 1899 до 2002 г., посветени на българските преводи на Пушкинови творби. За този 114-годишен период са публикувани 139 критически текста в литературната периодика и в различни сборници и списания от С. Делиспасов (д-р Кръстьо Кръстев), Т. Ц. Трифонов, Иван Вазов, Минко Николов, проф. Петър Пешев, Ангел Тодоров, Христо Радевски, доц. Емануил Попдимитров, акад. Георги Цанев, Хенри Левенсон, проф. Симеон Хаджикосев, проф. Васил Колевски, ст.н.с. І ст. Иван Цветков, проф. Христо Дудевски, проф. Светлозар Игов, проф. ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
Супрасълският сборник (наричан още Ретков сборник) от края на X век е единственият запазен обемен ръкопис от всички кирилски паметници, възхождащи към Преславската книжовна школа. Кодексът е написан на пергамент и има изключително графично оформяне и изработка. Открит е през 1823 г. в Супрасълския манастир (първоначално в Литва, сега в Полша). През 2007 г. паметникът е включен в регистъра Паметта на света на ЮНЕСКО. Книгата съдържа доклади от международната конференция, състояла се в София, 19 и 20 август 2011 г. ... |
|
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
