"Прошепната книга" е изумителен разказ за страданията, за изгнаническата участ и странстването на арменския народ, за кланетата и масовите гробове, но и за невероятната жизненост, за жилавостта, които са в основата на оцеляването и възкресението, за мъдростта, с която прокудените посрещат болката, живота и смъртта. Понякога шепотът може да отекне по-силно от вика. "Прошепната книга" възкресява миналото, паметта за изтеклото време, за мъртвите, за събитията и вещите отпреди, но е изцяло обърната към бъдещето, към онова, което не бива да се забравя. В самотата и отчуждението на нашия век "Прошепната ... |
|
|
Каква мисъл, а? Вашето име на Божиите устни. Навярно вашето име не е било удостоявано с почести. Вие вероятно не можете да си спомните кога за последен път сте го чули изречено с обич. В такъв случай ще ви е по-трудно да повярвате, че Бог знае името ви. Но Той го знае. Затова слушайте, докато четете за: посветен апостол - самотен, изтощен, но все така слушащ; тих, скромен човек в църква без проповедник, без подготвена проповед, който обаче чува гласа, подбуждащ го да говори; отстранен от общение с вярващите брат, който познава благодатта да дава благодат. Слушайте, докато обръщате страниците. Може би ще чуете Отец. ... |
|
|
Едно писмо с колкото изненадващо, толкова и вълнуващо съдържание отваря за Матей Висарион травмите от миналото. Едно пътуване към себе си - в което палачите и жертвите, безразсъдството и мъдростта, загадките и изповедите, носталгията и надеждата се смесват в поредица от събития, които приковават вниманието на читателя до последната страница - което ни подсказва, че ако раните не се отворят повторно, никога няма да бъдат излекувани. Ярките персонажи и мащабното действие, обхващащо целия период на следвоенна Румъния, правят така, че по един или друг начин читателят открива себе си в героите и обстоятелствата, при които те ... |
|
|
Историята на Кики е част от поредицата Седемте сестри от Лусинда Райли. ... Кики Д'Аплиез винаги се е чувствала като изгнаник. Но след смъртта на баща си - милионерът, Татко Солт, който е осиновил още шест момиче от цялото земно кълбо - тя се чувства по-самотна от всякога. Нямайки какво да губи, Кики се впуска в разплитането на тайната за собствения си произход. Единствените следи, с които тя разполага са черно-бели фотографии и името на жена, която някога е прекосила земята от Шотландия до Австралия и се е превърнала в един от първите заселници на континента. Сто години по-рано, Кити Макбрайд, дъщеря на свещеник, ... |
|
|
От автора на бестселъра "Шестте дни на Кондора". Книгата "Кондора се завръща" е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард". ... Кондора се втурва в 21. век - от хаоса на 11 септември до безпрецедентните руски кибератаки. В "CONDOR.NET" аналитик от разузнаването преследва конспирация, която започва в Афганистан и води до тайните на собствените му шефове. В "Килийното опиянение на Кондора", "Жасминеното опиянение на Кондора" и "Следващият ден на Кондора" параноята на воина на националната сигурност достига върха си, когато ... |
|
|
Зимата не е просто сезон за Биляна. Тя е минало, което постоянно се завръща и се опитва да я погълне, не ѝ позволява да вярва, че има днес, че има утре... И нито любящият ѝ съпруг, нито прекрасните ѝ деца могат да я спасят от студа и болката, които я връхлитат. Може ли обичта да победи смъртта? Има ли съдба? Бди ли наистина някой над нас? Възможно ли е човек да има толкова сила, че да надвие най-страшното чудовище - самия себе си? Биляна трябва да си отговори на тези въпроси. Защото е настъпил пределният момент - младата жена или ще потъне в гладния търбух на Зимата, или ще се завърне към надеждата и ... |
|
|
Между фантазията и реалността, човек среща мечтите си. И колкото и "високи" да са те, когато се следват, преди да се постигнат - винаги имат смисъл. Въпросът е: Губим ли смисъла, когато притежаваме реалността тук и сега? Мисли в рима между фантазията и реалността, и смисълът... Целувка Целувай я когато е красива! Без дъх оставяй ти душата нейна. Целувай я когато боязливо, мълчи изгубена във себе си. Целувай я горещо и невинно, със страст, с любов и докажи, че до последно ще обичаш силно в живота и влез без лъжи. Целувай мило, нежно и сълзите. Стопли с целувки женското сърце. Целувай и докрай очите. Силата си ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Дълбоко в гората от древни времена живеят непокорните котки воини. Домашният котарак Ръсти често се припича на слънце, загледан в дебрите отвъд оградата на къщата си. Един ден той се осмелява да навлезе в гората, сякаш призован от древен повик. И там открива неподозиран свят. От незапомнени времена четири клана диви котки живеят според древни правила. Те са силни, жилави и безмилостно бранят територията си. Но когато хората навлизат все по-навътре в ловните им полета, загадъчният Сенчест клан изневерява на воинския кодекс и заплашва оцеляването на всички. Тогава водачът на Гръмотевичния клан забелязва любопитния Ръсти и ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
|
Автор на книгите: "Приказки, прошепнати край морето", "Бях там" и "Мисия за двама: Далечната планета"."Как да владееш средата на чувствата? Както умееш да си въздържан и умерен в ежедневието? А махалото, което като с вълшебна пръчица се показва само в двете крайни позиции? Силно Да, силно Не. Разпъва те между мечти, илюзии или реални радости и горчивина, отчаяние, безверие, безнадежност, тъга. Вечните колебания, съмнения, но е истина и го изживяваш така. Трудно ти е спокойно да наблюдаваш плавния и вярно, скучен път на движението между днес и утре, сега и после, винаги и никога. Що за ... |
|
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
