"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
|
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „ Соло ”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин. „Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
|
В този брой на "Granta България" са събрани текстове на: Давид Гросман за Кайро, Рана Дасгупта за Делхи, Кевин Бари за Корк, Елизабет Хардуик за Ню Йорк, Лорън Бюкс за Йоханесбург, Питър Уокър за Крайстчърч, Гонсало М. Таварес за Рио, Нева Мичева за Мексико сити, Стефан Русинов за Ухан, арх. Христо Станкушев (Студио за архитектура и дизайн dontDIY) и архитектът и урбанист Павел Янчев за това какво би превърнало София в по-добър град за живеене, Георги Лозанов за онова, което ни прави българи, както и фотоесета от Никола Михов и Антони Георгиев. ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
This is a book that traces the boundaries of home. Twenty-two stories dedicated to the road. Twenty-two essays about life on the verge of languages and worlds. "My Brother's Suitcase" is an anthology of twenty-two stories about the evasive nature of the modern concept of ‘e/im/migration.’ A book about the language we feel at home with. About the suitcases that we carry around the world-suitcases full of memories, old photos, and dreams of home."The reflective, funny and bittersweet stories in My Brother's Suitcase made me rummage through my own baggage, accumulated over twenty years of expat life ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
|
"Където духове и богове вървяха ръка за ръка.""Оризовата майка" описва живота на една забележителна жена от Малайзия. Едва четиринайсетгодишна Лакшми напуска родния Цейлон и отпътува за далечната Малайзия, където се омъжва за много по-възрастен мъж. Ражда всяка година, докато навърши деветнайсет. Въпреки крехката си възраст тя поема грижата за голямото семейство. С необикновена сила на волята Лакшми оцелява от ориенталския кошмар на японската окупация, причинила големи страдания на всички. "Оризовата майка" е пленителна и екзотична история за смешни и тъжни неща, за любов и предателство. В ... |
|
|
Роман за изгубената невинност... Балийските близначки - красиви, екзотични и невинни, те разменят островния рай за сивата мръсотия на Лондон. Сицилианецът - Рики Делгадо сключва кофти сделка с кръвожадна богиня: "Построй ми храм, води в него хора с повредени души и аз ще те възнаградя богато". Куртизанката - Елизабет си изкарва хляба от низките страсти на мъжете. Научила е един номер - да се изключва и да не чувства нищо. Ни болка и омраза, ни скръб или радост. Художникът - Анис рисува, за да излее гнева си. Острото му око на художник долавя истината преди всички останали и всички те живеят в платната му. ... |
|
|
Творчеството на Курняван се основава на разказваческите традиции на родината му: постоянно отклоняващи се по странични теми и въпреки всичко пленителни истории. Това личи особено в началните изречения на всяка една от главите на тази книга, започвайки от най-първата: "В следобеда на мартенски уикенд, двадесет и една години след смъртта ѝ, Деви Аю се надигнала от своя гроб." Книгата започва със съживяването на бившата проститутка и майка на четири дъщери и завършва със смъртта ѝ. А междувременно ни прехвърля, когато както хрумне на автора, в различни периоди на индонезийската история през бурния XX ... |
