Сказание за битките на един народ с една империя, за един цар срещу един император. Половин век бащи се бият наред със синовете и внуците си, в годините преди хилядолетието от рождението на Спасителя, когато светът очаква Страшния съд. И защитниците на България дочакват апокалипсиса, но не го виждат, защото врагът ги ослепява."Чистите хора приличат на планински езера - дълбоки, ала бистри. Има такива езера, около които се издигат само мрачни, голи, остри скали, от тях лъха пустота, непристъпност, ужас дори. Такива хора са предани само на едно дело, на една мисъл - студени, непреклонни, опростени." ... |
|
|
"Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
През есента на 1912 г. кадрови военни, учители, гимназисти и студенти, селяни и свещеници се вляха насред Казанлъшкото поле в бойните редици на 23 -ти пехотен Шипченски полк, полкът наследил името и силата на защитниците на чутовния връх Свети Никола. И тръгнаха да превземат Одрин. И го превзеха "На нож!", защото не знаеха, че Одрин е непревземаем. "През 1912 - 1913 г. във войните ни с Турция, а после и в тая със съюзниците ни, на мен се падна честта да поведа славните Шипченци, достойни потомци на своите предци - великите бранници при Шипка, към полето на честта, в славната юнашка борба за свободата и ... |
