Блаженният Старец Ефрем води своя Светогорски дневник от 1978 до 1982 година в атонския манастир Филотей, където бил игумен. Записките са направени по непосредствени впечатления, изпълнени са с велика любов и доверие към Бога. По време на нощните бдения Старецът бил удостоен с Божествени посещения. За такъв опит пишат преподобни Симеон Нови Богослов, свети Григорий Палама, преподобни Григорий Синаит, св. Серафим Саровски, преп. Иосиф Исихаст, св. Паисий Светогорец, св. Силуан Атонски и други. Може да се каже, че дневникът Огнени стрели ще донесе утеха на читателя и ще го укрепи в неговия личен духовен подвиг. ... |
|
Настоящото издание представлява събрание от 25 пространни разказа за светогорски подвижници, живели през XX век. Сред тях и Зографският игумен архимандрит Евтимий. Изданието е снабдено и с фотографии на отците, които са попаднали по един или друг начин пред фотообектива. Книгата е част от поредицата Библиотека Духовни слънца на издателство Фондация Наследство на Зографската света обител. ... |
|
В настоящето издание са обединени две от книгите на преподобни Паисий Светогорец, които в предишни наши издания са издавани поотделно. Решихме, че малката по обем книжка за стареца Хаджи Георги може да се присъедини към спомените на преподобни Паисий за съвременните нему светогорски отци, защото има единна с тях тематика. Настоящето издание е обогатено с фотографии на някои от подвижниците, предоставени ни братолюбиво от фототеката на Симонопетърските отци. Голяма част от превода на Светогорските отци беше извършен от нашия брат, монах Антоний († 19.2.2000 г.), който предчувствайки кончината си, ни завеща да довършим ... |
|
Книгата изследва украински и руски произведения на графичното изкуство (листова графика), създадени от 20 -те години на XVII до края на XIX век, намиращи се в български колекции. Наред с тях са разгледани и поръчаните от българи в Русия графики, както и продукцията на няколко светогорски монаси, по народност руси. Потърсени са пътищата за проникване на тези произведения в българските земи, систематизирана е тематиката им. Един от важните въпроси е за рецепцията на произведенията в българска среда: част от гравюрите са принадлежали на български зографи, намерени са и свидетелства за използване на руски графични образци в ... |
|
В книгата се проучват интересните възрожденски стенописи от църквата "Св. Никола“ в град Елена, за чиято атрибуция и датировка има много спорове в литературата. Текстът започва с детайлен библиографски преглед, в който са изложени многобройните хипотези и легенди, свързани с църквата. Критичното отделяне на известните факти от съществуващите митове, както и някои нови исторически сведения и стилови паралели, позволяват стенописите да бъдат окончателно атрибуирани на двама светогорски зографи, носещи имената Давид и Яков. Приведени са неизвестни досега примери от тяхното творчество, сред които се открояват преди ... |
|
Средновековните гръцки и български документи на светогорския манастир "Зограф" (980 - 1600): критическо издание и коментар на текстовете (Университетска библиотека № 512). Настоящият труд представя текстовете на средновековните гръцки и български документи, съхранявани в Зографския манастир в Атон, подредени хронологично от 980 до 1600 г. Съпроводени са от критически анализ и коментари. Изданието представя 74 автентични и 10 подправени документа, 13 от всички тях са разкрити от автора и са непознати до този момент. Изданието съдържа и богат илюстративен материал. ... |
|
Зографска чернова от 1762 г. ... "История славянобългарска" има основополагащото значение за българите и българщината. В тази знаменита книга усещаме силата и искреността на Паисиевото родолюбие. Написаното от отец Паисий е искрата, запалила Българското възраждане, мощен призив за гордост от миналото ни, страстен повик за свобода, която българският народ чака от векове. В настоящото издание текстът на "История славянобългарска" е представен на съвременен книжовен български език по Зографския ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов през 1914 г., и по преводите от старобългарски език на акад. Петър ... |
|
Трудът, плод на многолетни издирвания, в старобългаристиката и славистиката е първа монография за великия книжовник и преводач - светогорския препод. Старец Йоан от XIII - XIV в. Днес, когато в славяноезичната Православна Църква се разгръщат, четат и песнопеят текстове от Октоиха и Постния Триод, Небесна Лествица от св. Йоан Синайски, антологията Богородичник и още ред заглавия от библиотеката на византийско-българските благодатни исихасти, следва да отдадем дължим поклон пред езикотворческия дар Божи на стареца Йоан и неговите следовници и иночески сподвижници като Марко, Методий, Гавриил и/или Гаврил прот, Йосиф и други. ... |
|
Летопис на светата обител и житие на Св. Йоан Рилски Чудотворец. Обителта се споменава през 1469 г. във връзка с пренасянето на мощите на Св. Йоан Рилски. Продължава да действа и през следващите векове. Пострадал от кърджалийски набези в края на XVIII в., манастирът е обновен през 1818 г., когато тук е построена малка църква. Днешният просторен храм е съграден през 1885 г. Добре запазен е иконостасът от XIX в. с икони от самоковския иконописец Иван Доспевски и други. От 1928 г. манастирът е предоставен за владение на българския светогорски манастир Св. Георги Зограф, който понастоящем го управлява чрез свой представител.& ... |
|
"Много от светците на Православната ни Църква принадлежат към лика на миряните. Светостта, не е привилегия и изключително достояние на монасите и свещениците, но е възможност за всеки християнин, който има правилна вяра, покаяние и воля за борба. В книгата се разказва за наши съвременници, пребиваващи в света, които продължават древната традиция на живот в Христа и с подвизите си ни въодушевяват да отхвърлим малодушието си, да пренебрегнем множеството справедливи оправдания и смело да следваме техния светъл пример. Вторият том на книгата съдържа 24 биографии на клирици и миряни, живели в периода от втората половина ... |
|
Големият наш класик Петко Р. Славейков е поет, политик, фолклорист, преводач, публицист, редактор на първия цялостен български превод на Библията, издател на вестници и списания. Но не само. Негово дело е и първата българска готварска книга, издадена през 1870 година в Цариград под наслов Готварска книга или наставленія за всякаквы гостбы споредъ както гы правятъ Цариградъ и разны домашни справы. Събраны отъ разны книгы. Живописната творба съдържа рецепти от ориенталската кухня, но също европейски, руски и американски: малоруска салата, бутове по вестфалски маниер, холандски наденици, американска пресолица... А ... |
|
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандияи приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 г. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания, почти винаги ... |