Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Журналистът Веселина Седларска изгражда калейдоскоп от портрети и истории, всяка от които илюстрира многоликия и понякога неподдаващ се на обяснения свят на българина. Написана с човеколюбие и с тънко чувства за хумор, книгата "България за начинаещи" отвежда читателя по криволичещите пътеки на българското минало и настояще, за да го запознае с множество странни, забавни, понякога тъжни, но винаги истински сюжети. Веселина Седларска е събрала истории и герои, с които се е сблъсквала в кариерата си на журналист. Тя разказва за селца, останали непроменени с десетилетия, навлиза в спецификите на журналистиката в ... |
|
|
"Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от "хората с дежурни сърца". Когато между доброволния избор да подреждаш малките парчета от един свят, подобен на "село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове" и необозримото пространство на душата ти има счупване. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се загубиш. Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ бездна и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и ... |
|
|
Всички истории в тази книга са истински. Случили са се с реални хора, с истински, гладуващи сърца, търсещи смисъл, топлина и завършеност. С деликатност, съчувствие и огромно човеколюбие Веселина Седларска дърпа завесата, зад която живият живот е скрил своите вълшебства, вплитайки в своите разкази тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място. И рисува пъстър калейдоскоп от съдби, от животи и светове, всеки от които истински, но нито един - тривиален. Така рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, ... |
|
|
Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност - комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя - насилието, издевателствата, лагерите, изселванията... Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна ... |
|
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... "Уважаеми читатели, вярвам, че искрици от пламъка на коледната магия блещукат и в разказите от този сборник. Талантливите автори, включени в него, са наследници на богата литературна традиция, а произведенията им са пролуки към тяхната душевност, затова ви каня да се присъедините към нашето разнолико, коледно пътешествие. Сещам се и за думите на непрежалимия Георги Марков: "Когато гледам назад, струва ми се, че през тази вечер, докато гореше бъдникът, всички - и възрастни, и млади - ставаха деца и може би в това връщане назад, в това откъсване от суровата действителност ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
|
|
Пътят на една жена към себе си. ... Наталия де Барбаро, популярна психоложка, дълги години работи индивидуално с жени, изтощени от ролите, които са принудени да играят. Жени, които търсят отговори на въпросите: "Коя съм аз всъщност? Какво искам? За какво мечтая? Какво си позволявам?" Чувствителната съветничка предава целия ѝ натрупан опит, осмислен през научните успехи на психологията, но е и поетична, понякога брутално честна и вълнуваща история за пътя на една жена към себе си и щастието. В тази книга ще откриете отговори на въпроси като: Защо жените играят роли, които ги изтощават? Защо работят ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт. Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда. Черна светлина пленява и плаши с грубата си изящност, докато ни води из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи ... |
