„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
|
"Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от "хората с дежурни сърца". Когато между доброволния избор да подреждаш малките парчета от един свят, подобен на "село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове" и необозримото пространство на душата ти има счупване. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се загубиш. Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ бездна и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и ... |
|
|
Всички истории в тази книга са истински. Случили са се с реални хора, с истински, гладуващи сърца, търсещи смисъл, топлина и завършеност. С деликатност, съчувствие и огромно човеколюбие Веселина Седларска дърпа завесата, зад която живият живот е скрил своите вълшебства, вплитайки в своите разкази тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място. И рисува пъстър калейдоскоп от съдби, от животи и светове, всеки от които истински, но нито един - тривиален. Така рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, ... |
|
|
Журналистът Веселина Седларска изгражда калейдоскоп от портрети и истории, всяка от които илюстрира многоликия и понякога неподдаващ се на обяснения свят на българина. Написана с човеколюбие и с тънко чувства за хумор, книгата "България за начинаещи" отвежда читателя по криволичещите пътеки на българското минало и настояще, за да го запознае с множество странни, забавни, понякога тъжни, но винаги истински сюжети. Веселина Седларска е събрала истории и герои, с които се е сблъсквала в кариерата си на журналист. Тя разказва за селца, останали непроменени с десетилетия, навлиза в спецификите на журналистиката в ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност - комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя - насилието, издевателствата, лагерите, изселванията... Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна ... |
|
|
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Има страшно", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Шепа лъскави череши", "Чисти стихотворения", както и текстове непубликувани досега. "Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове - отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от ... |
|
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... Писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците. Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер. Отвъд снежинките и меката светлина, която струи от прозорците, ще видите множество неща - семейства, празник, копнежи и надежди. Хора, които просто искат да бъдат заедно. Топлина, която се изправя срещу студа на най-дългата зимна вечер. Коледа е."По-рано тази година поканих някои от най-знаковите, интересни, а и по-малко познати автори да участват със свой разказ в сборник, чиято ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... "Уважаеми читатели, вярвам, че искрици от пламъка на коледната магия блещукат и в разказите от този сборник. Талантливите автори, включени в него, са наследници на богата литературна традиция, а произведенията им са пролуки към тяхната душевност, затова ви каня да се присъедините към нашето разнолико, коледно пътешествие. Сещам се и за думите на непрежалимия Георги Марков: "Когато гледам назад, струва ми се, че през тази вечер, докато гореше бъдникът, всички - и възрастни, и млади - ставаха деца и може би в това връщане назад, в това откъсване от суровата действителност ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
