"Умни са тези хора. Приемат безделието от Изтока, удобния живот на Запада; заникъде не бързат, защото бърза самият живот; не се интересуват какво им носи утрешният ден, ще дойде каквото им е отредено, защото почти нищо не зависи от тях; заедно са само в нещастията, затова не обичат да бъдат често заедно; на малцина вярват и все пак най-лесно е да ги излъжеш с добра дума; не приличат на храбреци, но най-трудно е да ги уплаши с някаква закана... Странен свят - одумва те, а те обича; целува те по бузата, а те мрази; подиграва се с благородните постъпки, а ги помни поколения наред... Лоши, добри, кротки, груби, инертни, ... |
|
Омир от предградията е съвременна сръбска поезия, която е интересна и приятна за четене. Драган Йованович Данилов е роден на 07.11.1960 г. в гр. Пожега, Сърбия. Той е сръбски поет, също и автор на есета, проза, два романа, както и художествена критика. Работил е като директор на Градската библиотека и Градската галерия в Пожега. Негови поетични книги са Еленче в градината (хайку), Енигмите на нощта, Пентаграм на сърцето Къщата на музиката на Бах, Жив пергамент, Европа под сняг, Дълбока тишина, Концерт за никого и други. Носител на множество награди, между които: Бранкова награда, наградите Бранко Милкович и Меша ... |
|
Романът "Епос за водата" е митологически пътеводител до потопа и след него. В основата на творбата стои водата - като условие на живот, мъглата - като заблуда, потопът - като последица, а сълзата се превръща в твърдо тяло, за да остане свидетел на покаянието. Книгата представлява метафора за водата, като символ на опрощението, но също така и като сатира ма модерното общество, която потопява старото и така дава възможността модерния стил на живот. За да съхрани символиката, Халилович започва повествованието на своя символичен Адам от неговия първи грях, минава през потомците, за да завърши с наказанието под ... |
|
"Широкият спектър от теми и проблеми в изследването, фокусирани в рамката Религия - идентичност в османската документация, не предполага изведени обобщения в хронологичен порядък в съответствие с историографската тадиция. С оглед на твърде разнородния характер на разгледаните въпроси - от специфично палеографски, правен и религиозен до ономастичен, както и на спецификата на приложената методика на изследване - предпочетох по-различен подход. Основните констатации и изводи, както и типологията на изворите и историографския преглед са представени във всяка глава. И все пак една от пресечните точки на всички тези ... |