По Бенса Дуно - Петър Дънов, Учителя. ... "Някои казват: Какво ще стане с България? - Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не Го приеме, зле ще ѝ бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали досега българите на света? Само една малка светлина: Богомилството. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, ще имаме място в света. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните ... |
|
|
Православие, славянство, добросъседство. ... "Сигурен съм, че повечето читатели ще настръхнат от зловещата корица на тази книга и ще се стреснат от злокобното ѝ заглавие. Но сигурен съм също, че у повечето читатели тези чувства ще бъдат породени от недостатъчните познания за истинския лик на тайната сръбска политика. Защото повечето българи десетилетия наред са лъгани с добре нагласени сръбскоугодни теории за славянската дружба, за православното братство и добросъседството между сръбския и българския народ. Защото повечето българи, включително и някои интелектуалци, не знаят, че Сърбия, подобно на вампир, ... |
|
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград ... |
|
|
В настоящия труд на д-р Живко Войников са засегнати всички аспекти на сръбско-българското противопоставяне: етническата граница между двата народа, различията в културата и езика, въоръжените конфликти и дипломацията, идеите за Велика Сърбия, Югославия и македонска нация, особеностите на националния характер на сърби и българи. Написаното представлява всеобхватно и задълбочено изследване на сръбско-българския антагонизъм, започнал преди възстановяването на българската държава през 1878 година и продължаващ до ден днешен."Синко, ако избухне война и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари по българите, няма да ... |
|
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. ... "И сега ще заложим всичко на българския дух - пак той ще сътвори нашето бъдеще. Ала само тогава, когато по наша воля той бъде представен в неговите две исторически утвърдени начала. Само, когато нашата воля за борба, упорита и непоколебима, предвожда нашата творческа десница. Само тогава нашето обединение най-съкровеното въжделение на българския народ - ще стане дело трайно и вечно. Борба до край - до победа, за да разчистим пътя и да вдъхновим едно творчество всеобщо и всестранно, достойно за нашето минало. Ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък ... |
|
|
Литературни идентичности и превод. ... В настоящото изследване с помощта на превода е очертана зоната на едно векторно разширяващо се четене на националната литература - от епицентъра на текстовостта, задаваща каноничното ѝ тяло, към "гостуването" ѝ в езиковостта на другите, към все по-ясното навлизане в полифонията на многоезично писане, предназначено за многоезично четене. Проследени са сюжетите на онези културни преноси, които извоюват статуса Патриарх на българската литература, раждат Татаробългарина с неговите мечтани славяни и (не)случили се Германии (К. Христов), съхраняват семантиката на & ... |
|
|
Трилогията Солунските братя проследява трудния път на светите братя Кирил и Методий в мисията им да стигнат до сърцата на хората с Божието слово. Създаването на новата азбука и разпространението на книжнината ги превръща в небесните покровители на цялото славянство. След смъртта на Константин-Кирил Философ и Методий техните ученици са безутешни. Без силата и мъдростта на учителите им, които да разпръскват светлината на Божието слово, те се опасяват, че дългогодишният им труд ще бъде потъпкан. И се оказват прави. Скоро папските наместници във Великоморавия ги обявяват за еретици, а книгите, преведени на славянски език с ... |
|
|
Трилогията Солунските братя проследява трудния път на светите братя Кирил и Методий в мисията им да стигнат до сърцата на хората с Божието слово. Създаването на новата азбука и разпространението на книжнината ги превръща в небесните покровители на цялото славянство. Константин-Кирил и Методий се отправят към Великоморавия, за да разпространяват Божието слово. Със себе си взимат и първите книги, преведени с новата славянска азбука. Те са изпратени на тази мисия с благословията на Константинополската църква, но в земите на княз Ростислав се сблъскват с гнева и отхвърлянето на папските наместници. Светите братя трябва да се ... |
|
|
Трилогията Солунските братя проследява трудния път на светите братя Кирил и Методий в мисията им да стигнат до сърцата на хората с Божието слово. Създаването на новата азбука и разпространението на книжнината ги превръща в небесните покровители на цялото славянство. Константин Философ се завръща във византийската столица след успешната си дипломатическа мисия при сарацините. Император Михаил III е готов да го отрупа със слава и богатство. Но Константин нехае за земните блага. Той ненавижда суетата и битките за власт в Константинопол. Затова се оттегля при брат си Методий в манастира Св. Полихрон, където двамата се ... |
