"Сияещото Слово. Словото е Окултният Ключ на Вселената и Живота. Овладяването на Словото и мислите е овладяване на духове. Чрез произнасянето на определени думи, човек се преобразява. Всяка Древна дума е Скрито Същество. Понякога е необходим цял живот, за да се доближиш до една дума. Ние сме сред много невидими същества - те са вътре в нас, в нашето слово, в нашите чувства и желания. И затова трябва да сме будни с кого общуваме. Силата, с която градим живота си, е Словото. Словото е Жива Сила. Словото е Могъща Способност на Бога... И затова всичко чрез Него стана. Ние познаваме Бога чрез Мистерията на Словото и ... |
|
|
Книгата включва негови духовни размисли за упованието и надеждата в Бога в периоди на изпитания и житейски превратности. Насърчен е да напише тези духовни упражнения от самия папа Йоан Павел II, който отбелязва в уводните думи към книгата: "Пожелах в хода на Големия юбилей да се отдели специално място на свидетелството на хора, които са страдали заради вярата си, заплащайки със своята кръв принадлежността си към Христос и към Църквата или посрещайки храбро безкрайните години затвор и други лишения от всякакъв вид. Именно такова свидетелство Вие споделихте с нас с топлота и вълнение, показвайки, че през целия човешки ... |
|
|
"Всичко в този свят се управлява от словото. Словото решава развоя на нещата. Познай словото като самия Бог. Да натрупваш, т. е. да сгъстяваш словото, значи да образуваш. Това, което се сгъстява е безусловно. Всеки може да сътвори чудеса в живота си. Чудото е сгъстената реалност на словото Бог. В словото се сгъстява духът на Бога. Бог слиза в твоето слово и устройва живота ти." Елеазар Хараш ... |
|
|
Как тялото се възстановява от травмата. В нашите страдания се крие и спасението ни. Травмата не е нито болест, нито психично разстройство, а страдание, причинено от страх, безпомощност и загуба, което може да бъде излекувано чрез мобилизиране на заложените в самите нас ресурси. Травмата идва не от външното събитие, причинило физическа или емоционална болка, нито дори от самата болка, а от нашето блокиране в примитивната ни реакция на болезнени събития. Повечето хора мислят, че травмата е проблем на съзнанието, дори разстройство на мозъка, но тя засяга и тялото, следователно спасението се намира в самото тяло. Питър ... |
|
|
"Животът през Средновековието включва най-разнородни текстове, за да проникнат читателите в дълбинните интуиции и универсалиите на средновековната култура. Общосподелима истина за Европейското средновековие е, че в началото беше Словото (Иоан. 1:1) и че рече Бог - и тъй стана (Бит. 1:6). За човека от Средните векове подобно твърдение не е умозрителна конструкция, а непосредствен жизнен опит за един свят, в който словото непрекъснато ражда битие. Имената не просто обозначават вещите, а съграждат онтологическата им същност. Средновековната история също е трансценденталистка, сиреч универсална всичко случващо се ... |
|
|
Преди повече от седем века в степите на Мала Азия, скоро след като монголите свалят селджуките от историческата сцена и мястото им е заето от дузина тюркски княжества, между настъпващите от изток дръпнати очи, дошлите от запад рицари тамплиери, опитващите се да оцелеят византийци и легендарните асасини от Аламут започва битка за телата и душите на местното население. Неочаквано тя е спечелена от дервишите-суфии, чиито обители приютяват бягащите от опустошените си села селяни, какъвто е и главният герой на романа - Юнус Емре (1238 - 1328). Адски огън опустошава семейството му и продължава да го изгаря, докато издирва ... |
|
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
|
Легендата гласи, че раждането на Конфуций е предизвестено от появата на Чи Лин – Еднорога. Той държи в устата си нефритена плочка с изписано върху нея пророчество:"Чисто като кристал дете ще се роди, за да не загине угасващата Чжоу и ще стане цар без царство."И наистина, възстановяването на славата на династията Чжоу (около 1100 – 221 г. пр. Хр.) става делото на живота на Конфуций или, както е по-правилно да бъде наричан, Кун-цзъ – Учителят Кун. Пророците на световните религии възприемат своето Слово като Слово Божие - чрез тяхната уста говори Всевишният. А Конфуций сам твори Словото - това е Словото на ... |
|
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
|
"Исус обявява настъпването на Царството Божие и в края на Откровението св. Йоан го описва като град - новия Йерусалим, който той вижда да слиза от небето. Този нов Йерусалим очевидно е символичен: той е изражение на трансформациите, които хората трябва да осъществят в себе си, за да образуват заедно идеалното общество, в което всички ще живеят в братство и мир. Макар то все още да не е осъществено в света, всеки може още сега да вкуси от неговия благослов, като работи, за да се превърне той самият в такъв нов Йерусалим." Омраам Микаел Айванов ... |
|
|
И съдбата му с антропософското общество. ... "Че пътят на Рудолф Щайнер не беше лек, а извънредно труден, не бива да учудва нито един от неговите сериозни ученици. Приемането на антропософията - нека да се замислим върху това - срещна съпротивата на тогавашните членове на Обществото; същото се отнася и за почти всички души, увлечени в антропософското движение, отнася се и за нашите собствени души! Моята книга, следователно, косвено разглежда затрудненията, пред които сме изправени всички ние." Герхард фон Бекерат ... |
