Нобелов лауреат за литература. ... "Равелщайн" е от онези романи, в които има само един главен герой и той е описан по толкова убедителен начин, че сякаш става част от живота ни и непрекъснато напомня за реално съществуващи хора. ... |
|
|
Моузес Херцог е доктор по философия, бивш съпруг, бивш преподавател, бивш приятел, очарователен страдалец и мрачен шегобиец. Заседнал някъде между дванайсети и двайсети век, той наблюдава с меланхолия разпадането на живота си, бушуването на личните бедствия, триумфа на враговете си, отказа от ценностите и опитва да се съпротивлява или смири."Херцог" на Белоу е велико творение - Леополд Блум на американската литература, но с една разлика: в "Одисей" енциклопедичният ум на автора е въплътен в езиковата тъкан на романа. Джойс не отстъпва на Блум огромната си ерудиция, интелекта, реторичната си мощ, ... |
|
|
Американски милионер на средна възраст заминава за Африка в търсене на истината, на щастието или на себе си, поне на онзи, който все още би могъл да бъде. Но открива в дивото много повече от онова, на което се е надявал. Открива спасение. С неподражаемо майсторство и обезоръжаваща ирония, Сол Белоу отново ни поставя на бойното поле, на което се водят вечните сражения между благородните стремежи и човешките пороци. И ни напомня, че тази битка, макар и вечна, все пак е предрешена, защото победител в нея е винаги надеждата. ... |
|
|
"Аз съм американец, роден съм в Чикаго - този мрачен град Чикаго - и върша всичко както си знам, затова и историята си ще разкажа по моя начин..." Така започва разказа си Оги Марч, бедното момче от Чикаго, което расте по време на Голямата депресия и започва своето пътешествие през живота сред лукави мъдреци, велики мошеници на дребно, неуспели предприемачи и предприемчиви неудачници, като всеки се опитва да го вербува за своята версия на щастието. В един от най-забележителните американски романи, който по думите на самия Сол Белоу е разширяваща се спирала, която започва от енорията, гетото, бедността и се ... |
|
|
Тютюнев път е може би най-важният роман на един от големите американски класици Ърскин Колдуел. Публикувана през 1932 година, книгата бързо е забранена, изгаряна, а авторът ѝ заклеймен като предател и лъжец. Америка не може и не иска да приеме портретът на Юга такъв, какъвто го създава Колдуел. И въпреки това авторът намира подкрепата и адмирациите в лицето на най-големите класици на американската литература като Уилям Фокнър и Сол Белоу, който смята, че Колдуел трябва да получи Нобеловата награда за литература. Нужно е време Колдуел да бъде признат като част от голямата четворка на американската литература и ... |
|
|
"Периодичната система" (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги - неин автор е химикът Примо Леви (1919 - 1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната "Нима това е човек"). В "Периодичната система" "нищо не е излишно, всичко е есенциално", както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи - Аргон, Титан, Живак, Ванадий... - авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
|
|
|
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни. Всеки от тях - роден в различна страна. Всеки от тях - преследван от трагедия, лъжи и война. Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф - кораб, който обещава спасение и свобода. Но не всички обещания могат да бъдат спазени. "Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите." Примо Леви "Най-забележителна книга на 2016." New York Times "Най-добра книга на ... |
|
|
14-годишната Сара Крейн не е галеница на съдбата – майка ù умира от рак, а баща ù в една страховита нощ убива човек и блъска дъщеря си. Поверена на враждебно приемно семейство, изолирана от всички в училище, осакатената Сара намира сродна душа в своя съученик Ник Дънигън – доскорошен пациент на психиатрията, който така и не е престанал да чува гласове и да има видения... Двете деца скоро откриват, че нещо ги зове в наследствения дом на учителката им Бетина, считана от всички в града за вещица. Погребаното минало на имението оживява в рисунките на Сара и в смразяващите халюцинации на Ник. Държана затворена през ... |
