Или как Меясу опита да стане Кингсли. ... Що е телеологично-футуристична теория на референцията? Каква е конформистката теория на истината? Не лагерува ли философията на грешно място? Защо философите обичат думата обрат? Ще успее ли в крайна сметка античовешкият опит за обрат? С тези и с много други същностни въпроси се занимава загадъчният Тарко Снот-Алп в третата и последна книга от знаменития му сократически диалог Философът, или как Меясу опита да стане Кингсли. И тук, в третата част, отново си дават среща познатите от предишните две книги Жак Лакан, Жак Дерида, Мишел Фуко, Ричард Рорти, Ричард Докинс, Сократ и ... |
|
|
Поетическа версия: Кирил Кадийски. ... 2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис. Изданието се посвещава на този двоен юбилей. За пръв път читателят ще може да се докосне до пълния корпус от 154 стихотворения, така наречения канон, оформен от литератора Г. П. Савидис. Това е и първият нецензуриран превод на скандалната интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите. ... |
|
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
|
Настоящото издание представлява сборник с писма на светителя Василий Велики, Архиепископ на Кесария Кападокийска (330 - 379), знаменит църковен просветител, богослов и отец на Църквата. В тях се отразява богатият духовен път на светителя достигнал до висока мъдрост, вдъхновена от Писанието. Те представляват и източник, по който може да се проследи борбата на Църквата с ересите от първите векове на християнството. Някой писма отразяват спорове с еретиците, други съдържат размисли за устройване на подвижническия живот, трети разкриват вътрешни преживявания на свети Василий и поразяват със смела откритост и способност за ... |
|
|
Софистът събитие ... Белетристичният дебют на Георги Гочев съчетава научните интереси в полето на една непрекъснато разширяваща се „продължаваща античност” с поетическото изостряне на интерпретативните парадокси. Обръщането към различни митологически сюжети – от случая Полифем до случая Войцек, тук става не с цел да се постигне панорамна всеобхватност и монументалност на повествованието, а заради богатите възможности за проекции на фигури. Така пластове като античност и романтизъм участват при Гочев не в качеството си на аргументи, а във връзка с тяхната способност да произвеждат отношения. Затова и в хода на ... |
|
|
Каква е разликата между сарказъм и ирония? Или между нихилизъм и фатализъм? Или между пол и джендър? В книгата ще намерите ясни и кратки обяснения на 150 двойки думи. Този понятен и изчерпателен наръчник е предназначен за всички, които искат да научат повече за най-важните, странни и чудесни идеи във философията. Обсъждат се по двойки, за да се отстранят обичайните грешки и недоразумения. Ако се чудите дали не бъркате естетичен с аскетичен, или ако смесвате импликация с умозаключение, то тази книга е за вас. Ако искате да разберете каква е разликата между емоции и настроения, сарказъм и ирония, пол и джендър – четете ... |
|
|
"Античната естетическа мисъл" е четвъртата поред книга на Иван Джаджев, която издателство "Славена" поднася на своите читатели. Посветена на най-ранния етап в развитието на европейската мисловна рефлексия за красотата и изкуството, тя е адресирана към широк кръг читатели - учени, творци в областта на изкуството, учители, студенти и всички, които проявяват интерес към тази проблематика. ... |
|
|
“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза. Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в ... |
|
|
"Драги читателю, в ръцете си държиш едно ранно философско произведение обосноваващо християнството като противовес на езичеството, чрез убийствена критика на езичеството. За живота на Тациан знаем съвсем малко. Той е живял във втори век. Бил ученик на мъченика Юстин. След смъртта му той се е оттеглил в Сирия. Счита се, че е един от основателите на секта на енкратитите, които са се отказвали от брака, наричайки го блудство, от месото и виното и са водили изключително аскетичен начин на живот. Официална християнско догма счита схващанията на Тациан за християнството за ерес. Това най-добре е изразено от Ириней Лионски ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
В древността софистите първи осъзнали, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, а красноречието е силен лост за въздействие над хората. Ораторското изкуство обаче изисква много повече от правилно подбрани думи. Нужно е умението да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на тезата си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин. В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат публичната реч като кратко телевизионно или интернет обръщение. Ала харизмата и темпераментът на личности като Наполеон, Оливър Кромуел, Мартин Лутър Кинг, Фидел Кастро, ... |
