От многобройните популярни и обичани стари градски песни Музикална къща Gega New избра предимно романси и танга, които и досега се пеят и слушат с удоволствие. Една от песните - “Минаха години” даде заглавието на програмата. Освен нея записахме: “Таз вечер празнувам разлъка”, “Гърди си с рози накити”, “Белите манастири” “Заспали чувства”, “Кажи, кажи, бедни ми рибарю” и др. Любопитното в тази програма е участието на Костадин Гугов - много стилен и обичан народен певец, който никога не е записвал градски песни, но слушателите ще се убедят, че се справя чудесно със спецификата на стила. Партньорка на Гугов е Емилия Венева, ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В границите на голяма София е Бистрица - едно уникално селище, със стара и запазена селска традиционна култура. И досега, независимо от близостта на столицата и нейното влияние, двете култури - традиционната селска и съвременната градска битуват, без да си противоречат. Фолклорът на Бистрица е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е твърде различно от европейското. То е по-първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
