Леа и Тео са астронавти. Тео пилотира космическия кораб, а Леа снима и описва всичко важно. Скоро двамата щяха да поемат към една далечна планета. Тя обаче беше толкова мъничка, че астронавтите трябваше да бъдат смалени. Няколко дни преди да започне пътешествието, се разбра, че Леа и Тео ще стават мама и татко... Татко Тео обаче трябваше да замине и за да не му е толкова мъчно, мама Леа обеща да снима и да опише всичко важно, докато бебето расте и става малко момче... Една красива история за деца и родители, в която малките са големи, а големите - малки, но едно остава непроменено - обичта между тях. Историята е ... |
|
Този "Дневник на благодарността" е за децата в тяхното пътуване из света на благодарността. Дневникът ще ви помогне да откриете пред детето силата на благодарността, да разговаряте за благодарността и да изразявате благодарността. Този "Дневник на благодарността" помага на детето да преживее и оцени благодарността. Благодарността е безценен дар, който помага на детето да открива доброто в света, доброто в постъпките на другите и да откликва с радост и признателност. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". ... Историите от "Приказки 1-2-3-4" са писани между 1969 и 1971 г. и са посветени на дъщеря му Мари-Франс, която се появява между страниците като нетърпеливата Жозет. В образа на нейния баща пък е самият Йонеско. Йожен Йонеско (1912 - 1994) е сред най-значимите драматурзи на ХХ век, тачен като баща на "театъра на абсурда" заради пиесата си "Плешивата певица". Детските му години минават в родната Румъния и във Франция, където се установява окончателно през 1939 г. Там създава ... |
|
Коварният план на господин Кривич. ... "Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал - с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът - отдолу, а Горностая - на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка - през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям - ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. ... |
|
В разгара на едно по-различно лято и въпреки обстоятелствата Дейвид Уолямс надува клаксоните, за да ни разкаже с голяма доза адреналин, фучащи брички и свистящи гуми за един може би... Лош татко. И така, всъщност таткото на Франк изобщо не е лош татко. Той по-скоро е добър татко, който се е забъркал с много непочтени хора. А това все някога може да доведе до ужасна грешка. Ала грешките идват като изпитание точно при най-добрите, какъвто е и таткото на Франк - Великия Гилбърт, Краля на пистата. Трудно е да бъдеш на върха, а после да удариш дъното. Стига обаче понякога само една прегушка, за да се сформира добър екип, ... |
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр" на издателство "Сонм". ... "Брудершафт" е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата "Броди Шандор" за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, дистанциите, които ни делят и отчуждението, но всъщност ни говори за душите, затвореността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен "да се вглежда с внимание в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеч от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката ... |
|
Татко от Елен Делфорж и илюстратора Кантен Гребан е чувствено продължение на книгата Мама - бащинството във всичките му форми, нюанси и отговорности. Книгата е за всички татковци, както и за тези от вас, които обичат Мама и Любов. Истории за бащинството, разказани с чувство за хумор, вълнуващо и откровено. Татко е тук, за да вдъхва кураж и увереност. Татко е тук, за да изпита истинска радост и удоволствие от бащинството."Баща - съществително име, мъжки род; мъж, който е създал или осиновил едно или повече деца и който прави всичко по силите си те да пораснат и да бъдат щастливи." Из книгата ... |
|
Може ли да има ден на танца, или ден на дъжда? А на спомените или на тайната? Книга за детската гледна точка към света на възрастните. Написана с любов и уважение към искреността на децата. Разкриваща крехкостта и красотата на тяхното удивление и силата на техните емоции. Денят на шоколада е отличена в Първия литературен конкурс Астрид Линдгрен за съвременна детско-юношеска литература. ... |
|
Стихосбирката "Личен архив" е първата стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редакторът Маргарита Петкова подбира творби от над двеста стихотворения, писани повече от десет години. Включените стихове представят Лалева най-ярко от гледна точка на емоционалност и честен маниер на писане на поезия. Характерните за нея къси стихове със запомнящ се финал се налагат като запазена марка още с първата ѝ книга. Лириката ѝ засяга темите за любовта, прошката и самотата. За ценителите на римуваните словесни форми стиховете в "Личен архив" са едно чудесно предизвикателство и допир с един експресивен ... |
|
Мама Вера и татко Анри бяха много добри хора и отлични родители. Мама работеше като преводач от френски. Беше най-добрата в издателството, тъй като съвестно се стараеше да не допуска грешки и да е на висота. Татко пък не караше линейка в София, защото никак не харесваше тази си работа в Париж. В България беше таксиметров шофьор и това много му допадаше. Казваше, че да возиш здрави, усмихнати и весели непознати, е за предпочитане пред това да гледаш страданията на болни и пострадали хора, които трябва спешно да заведеш в някоя болница. Децата на това страхотно международно семейство пък бяха смели и дръзки. А когато се ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |