След студ, загуби и дълги пътувания през мрака идва книгата за онова, което ни държи живи. В Сърцето на човека Стефансон завършва една от най-поетичните и дълбоки съвременни трилогии - с роман, който се вглежда в крехкото, в любовта и в нуждата някой да бъде чут. Светла, тиха и силна - това е книга за сърцето, което продължава да бие въпреки всичко."Смъртта не е нито светлина, нито мрак; тя е просто всичко друго, но не и живот. Понякога седим надвесени над умиращ човек и наблюдаваме как животът се оттегля; всеки живот е вселена и ни боли, когато виждаме как изчезва; когато виждаме как за един миг всичко се превръща в ... |
|
|
"Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи Източник на Живота, от Който си излязъл." Учителя Книгата включва молитви, формули и песни на Бялото братство. Изданието е юбилейно, с джобен формат и е подходящо за подарък. ... |
|
|
По музика на Стефан Диомов от концерт-спектакъла "12 коледни картички". ... |
|
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
|
"От какво се интересува добрата литература? От хората извън светлините на прожекторите, от самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в “окото” на бурята. Такива са Тетка и Ташко – героите в новия роман на Любов Кронева “Къщата с ангелите”. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – апетитите към имоти в морския град не я отминават. ... |
|
|
Убийството на архивист от Ватикана в сенките на стените на Кремъл разкрива конспирация, която може да се проследи три века назад - чак до кървавата епоха на руските царе. Преди да бъде убит, архивистът успява да изпрати кодирано съобщение, предупреждаващо за ужасяваща заплаха, свързана с тайна, скрита в Златната библиотека на царете - огромен архив, смятан за изгубен завинаги. Различните страни се надпреварват за истината зад тревожното му откритие и смъртта му. Сигма е призована да помогне както в търсенето на изчезналото съкровище от стари книги, така и да проследи диря дълбоко в Арктика, да открие истината за изгубен ... |
|
|
Книга за мечтите, които стават реалност, ако им се отдадеш изцяло, с цената на всичко останало."Ангел в нощта е история, изпълнена с блясък, слава, тъга и радост, но най-вече с доброта. Защото авторът Пламен Тотев е не само издател, на когото можеш да се довериш, но е и поет (макар никога да не признае това пред света). Да правиш добро, е проявление на висшата сила, която управлява живота ни. Да поддържаш огъня на знанието, изисква безсънни нощи, пропуснати мигове на забавление и невинност, на каквато само децата се наслаждават. Пламен Тотев ни кара да се завръщаме към синьото лято на тази невинност не само чрез ... |
|
|
"Посвещавам, с цялата ми обич - на героите на моето детство! На мама и татко, на доброто ми дете, на моите чудни баби и дядовци, на скъпите ми сестри, на ангелите, които не спират да ме спасяват, на животините, които решиха да ме обичат, и не на последно място -на приятелите, които ме подкрепиха и които продължават да бъдат до мен, въпреки ужасния ми характер! На всички вас, които държите сърцето ми в пазвата си!" Валентина Григорова "Валентина Григорова, която за по-кратко нарича себе си Вал (и аз така се обръщам към нея) притежава онзи етно - бийт стил, който е неформален, напрегнат, скандален и краен. ... |
|
|
Четвърто преработено и допълнено издание. ... Изданието съдържа песни от Учителя, песни от негови ученици, също така и песни, мелодии и теми, непубликувани до 1944 г. Песните са представени чрез ноти и текст."Песните в този сборник са въплъщение на малка част от вниманието, любовта и значението, които Учителя отдава на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората - у тези, които живеят с Неговото слово. Тяхната поява на бял свят е едно естествено явление, тъй като са рожба на свещен проблясък, в който една Божествена идея се превръща в музика. Предлаганото издание е съставено от два ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
