Офелия наследява две неща от майка си. Огромна магическа сила, позволяваща ѝ да манипулира силата на смъртта. И смазващ дълг, заради който тя и сестра ѝ могат да изгубят дома си. Положението изглежда отчайващо, но всичките им проблеми могат да изчезнат за миг, ако изберат да участват във Фантазма - най-известното и най-кърваво магическо състезание на континента. В имението, където се провежда, кошмарите бродят на свобода, а смъртоносните изкушения са на всяка крачка. Повечето участници получават само позорна смърт, но за да спаси живота на сестра си, Офелия е готова да рискува. На помощ ѝ се притичва ... |
|
|
Женевив не си е представяла така живота след Фантазма. Да, проблемите ѝ са елиминирани, но да бъде в нечия сянка не е за нея. Дори ако сянката е тази на любимата ѝ сестра - Офелия. Затова, когато получава покана да замине за Италия, Женевив изобщо не се колебае. Очаква балове и топли нощи, изпълнени с магия и страст. Вместо това намира Роуин. Красивият и вбесяващо груб син на домакина ѝ, който се опитва да я изпъди и затръшва вратата на имението в лицето ѝ. Но Женевив не е свикнала да се предава лесно и намира начин да се промъкне вътре, за да получи обяснение или поне чаша просеко. Вместо това се ... |
|
|
На всички бебета, които са така нетърпеливи да влязат в живота. ... Напредъкът на медицината позволява днес да се спасява живота на тежко недоносени бебета, които до вчера са били обречени на смърт. Какво знаем за тях обаче? За техните умения и възможности? За тяхната чувствителност? За изграждането на тяхната субектност? За връзките, които те създават със своите родители и медицинския екип? За тяхното бъдеще? Катрин Вание ни предлага своя отговор, както на тези, така и на други въпроси, показва ни значението на думите още от първите мигове на живота и утвърждава мястото на психоаналитика до тези, нетърпеливи да влязат в ... |
|
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
