1971 година. Ден преди Бъдни вечер облаците над Чикаго се сгъстяват. Ръс Хилдебранд, младши пастор в либерална протестантска църква в предградията, се готви да строши оковите на отдавна втръсналия му брак, стига съпругата му Марион, която си има свой таен живот, да не го изпревари. Големият им син Клем, убеден, че знае всичко за света първокурсник, се прибира за празниците с новина, която ще разтърси баща му. Сестра му Беки, доскоро добро момиче и неоспорима красавица, се отдава на изкушенията на хипарския живот. Гениалният им по-малък брат Пери, който тайно продава наркотици на хлапетата, взема неочаквано решение да ... |
|
|
"Изгълтах на един дъх тази книга с безгрижно удоволствие!" Джонатан Франзен ... Бернадет Фокс е известна. За нейния съпруг – гуру от "Майкрософт", тя е безстрашно отстояващ мнението си партньор; за майките на възпитаниците на едно частно училище в Сиатъл – срам; за експертите в областта на дизайна – архитект-новатор, а за петнайсетгодишната Бий – най-добра приятелка и просто Мама. После Бернадет изчезва. Всичко започва, когато Бий изиграва картата с високия си успех в края на срока и поисква обещаната ѝ награда: семейно пътуване до Антарктика. Но нарастващата алергия на Бернадет към Сиатъл – и ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
