"Три са свойствата на душата. Първото и най-важното е, че се свързва с умозримите същности; и това става чрез мисленето. Най-маловажното е, че познава сетивните вещи чрез общото сетиво; това е мнението. По средата е естествената й пригодност да съчетава нещата, възхождайки и низхождайки. Човекът притежава ум, разсъждава и има мнение; останалото характеризира живото същество, именно разнообразната и множествена природа, причастната на божествения жребий част, присъщата на зверовете многообразна похотливост, гневливостта на лъва. Ала истинският човек е разумът. Съществува, прочее, и друг човек, по-божествен и по- ... |
|
|
"Удивителна е способността на Цочо Бояджиев да си играе с традиционни поетически жанрове и да им придава нови измерения. В една предишна книга той ни забавляваше с подобията на късносредновековни ронда и рондели, а сега ни представя великолепен набор от хайку и екфразис – форми разпознаваеми и все пак невзети наготово, а преминали през леярната на един съвременен поет мислител и фотограф (да не пропуснем, особено за тази книга) – с две думи, ренесансова личност." Александър Шурбанов ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
"Другото Средновековие" излиза в годината, в която проф. Бояджиев чества своята 70-годишнина. Изданието включва лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие."Специализираният курс "Културна антропология на Западноевропейското средновековие" беше преподаван повече от две десетилетия като свободноизбираема дисциплина в специалност "Философия" на Софийския университет. Подобен курс намира оправданието си в убеждението, че философията е форма на животоразбирането, че тя израства от и се надгражда над онова, което бихме могли да наречем универсалии или интуиции на ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
|
Второ издание. ... "Когато преди дванадесет години "попаднах" на темата на тази книга, аз - естествено - не си давах ясна сметка за пътя, който предстоеше да измина. Ако го бях направил, напълно възможно е да се бях отказал от начинанието. И това не би било лишено от основание. На първо място обезкуражаваща изглежда жанровата неопределеност на едно подобно изследване. Защото нощта, разбира се, не е просто природен феномен, отрязък от натуралното време, а и многосмислен символ и компонент от въображаемия свят на човека. Средновековието следователно се отнася към нощта по множество съвършено различни начина - ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Второто издание на "Философия на фотографията" потвърждава заявеното още от самото начало определение на текста като курс лекции, което ще рече нещо, което се развива и обогатява с времето в резултат от споделянето на заложените в писанието идеи с разсъждаващи върху повдигнатите въпроси философи, изкуствоведи, фотографи и не на последно място със студентите, посещаващи курса по тази дисциплина. Първоначалният текст е допълнен тематично и съдържателно чрез бележки под линия или разширяване на казаното в първото издание, добавени са и нови три глави, посветени на истината и ... |
|
|
Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Роден е в Троян през 1951 година. Автор е на редица изследвания върху античната и средновековната философия и култура, на шест стихосбирки, преводач от старогръцки, латински и немски. Носител е на националната награда "Христо Г. Данов", голямата награда на портал "Култура", наградата "Златната метафора", Големия кръст на Суверенния Малтийски орден. Свои фотографии е показвал в самостоятелни и групови фотографски изложби, както и в издадените съвместно с Николай Трейман фотоалбуми ... |
|
|
Цочо Бояджиев е роден на 25 септември 1951 г. в Троян. Учи в Немската гимназия в Ловеч и в Софийския университет, специалност Философия. От 1978 г. е преподавател в Катедрата по история на философията. Професор Бояджиев е автор на монографии (Неписаното учение на Платон, Ренесансът на дванадесети век, Нощта през Средновековието и други), на статии и студии, публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на антични и средновековни текстове, сред които произведения на Аристотел, Плотин, Тома от Аквино, философи от епохата на Ренесанса и много други. Превел е от немски език Немски сказания на братя Грим и Битие и време на ... |
|
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
|
"Punctum означава травма. Punctum е онова, което ни пробожда във фотографското изображение, без да сме в състояние да дадем рационално обяснение на това преживяване. Това изглежда да е самият живот в неговата интегралност, животът, в който всичко е от значение. Усилието на фотографа е да се потопи в ненатрапливото очарование на живота, да открие неординерното във всекидневието, да улови неповторимото просветване на мига (или - което е същото - на вечността) в поредицата от тривиални и сякаш безкрайно повтарящи се жестове и ситуации. Истинската съблазън за фотографията е мястото, в което по причудлив начин се срещат ... |
