Романът скандал, библия на декаденството и дендизма. Книгата, вдъхновила Оскар Уайлд да напише „ Портретът на Дориан Грей", но и автора представя в прочутия си роман как Дориан Грей чете книгата... Херцог Жан Флоресас Дез Есент е изтънчена издънка на стара аристократична фамилия. Той се оттегля от шумния светски живот в провинциално имение, където се опитва да си изгради перфектен самодостатъчен свят според собствените си естетически вкусове. Отдава се на ексцентрични хобита, създава парфюми с вещината на алхимик, рисува карта на културния свят до пределите на цивилизацията. Умът му непрекъснато препуска из ... |
|
|
Париж, 2022 г. Франсоа е отегчен мъж на средна възраст. Освен това е преподавател в Сорбоната и специалист по Жорис-Карл Юисманс, прочутия автор от XIX век, свързван с декадентството. Но собственото декадентство на Франсоа се изразява доста по-скромно - спи със свои студентки, яде замразени вечери, чете класическа литература и гледа порно. Междувременно е време за избори. И макар Франсоа да се чувства точно толкова политизиран, колкото един пешкир, нещата стават доста интересни. В съюз със социалистите новата Ислямска партия на Франция печели властта и шериатът влиза в сила. Жените започват да ходят забрадени, ... |
|
|
Антун Густав Матош (1873 - 1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и "папата на френския декаданс" Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази - "Трески" (1899), "Нови трески" (1900) и "Уморени разкази" (1909), няколко сборника с есета - "Хоризонти и пътища" (1907), "Наши хора и краища" (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и ... |
|
|
Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
