Най-новото православно богословие е насочено срещу едностранчивия интелектуализъм, но не е против обръщането към интелекта като такъв. То се стреми да се върне към начина на мислене на светите отци, чиято насоченост към опита и към познаваемото в опита е толкова безспорна, колкото е безспорно тяхното високо интелектуално равнище, както и стремежът им да опишат опита на християнската вяра. Книгата "Въведение в съвременното православно богословие" е предизвикателство за всяко богословие, което е отделено от църковния, литургичния и мистичен опит и духовност, привнесени в жертва на науката и нейната методология. ... |
|
|
Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
